21,40 Л. П. Берия
Напуска в 21,52.
Преди Берия да напусне кабинета на Сталин в 21,30, Сатинов вече е чакал в приемната. Сталин е извикал Сатинов и го е попитал за романа на Сашенка.
Катенка се вгледа в Сталиновите драсканици и с нарастващ ужас започна да разбира какво е ставало в кабинета.
„Въпроси към другаря Сатинов: Сашенка в Петроград“, беше написано в средата на страницата, заобиколено с кръгчета, квадратчета, нарисувана лисича муцунка, подписана „другарката Полярна лисица“. Сатинов сигурно е отговорил спокойно на този въпроси, защото по-долу пишеше: „стари приятели, предана болшевичка“.
После Сталин отново извиква Берия и те подлагат Сатинов на кръстосан разпит. Следващите думи почти не се разбираха.
— Не мога да разчета това — каза Катенка.
Архиварят зачете, посочвайки с пръст думите:
Полярната лисица в Петроград надеждна/ненадеждна? Л. П. Берия: Молотов и Мендел в Петроград?
Катенка разбираше, че това са въпроси, задавани на Сатинов. Представи си какво е преживял през тези няколко минути. Какво е могъл да отговори? Сигурно е пребледнял, плувнал в пот, бързо съобразявайки какво да каже. Имал е очарователна жена и малко дете, но е бил също предан комунист и честолюбив мъж. Отговорите му през тези няколко минути са могли или да му струват неговия живот, на жена му и на детето, или да спасят живота и кариерата му.
Когато Сталин пита за „надеждността“ на Сашенка в петроградския период, Сатинов си е спомнил едно име — ротмистър Саган, за когото е знаел единствено от краткото си общуване с Мендел в края на 1916 година.
Знаел ли е Сталин за задачата на Сашенка да вербува Саган, възложена й от ЦК на партията? Ако никой освен него не го е знаел, това е могло да хвърли сянка върху Сашенка, макар че Саган е бил мъртъв от двайсет и две години.
Ами ако Молотов или Мендел, които са знаели за Саган, вече са го обсъждали със Сталин? Ако е така, Сатинов може да бъде обвинен в неискреност, че е лъгал партията и самия Сталин. И тогава какво? Може би смърт.
Катенка се взираше в цветните йероглифи, израз на трескавата игра на руска рулетка, която все още, петдесет години по-късно, определяше съдбите на хората.
Какво е направил Сатинов? Изпаднал е в паника и е казал повече, отколкото е искал? Или е преценил всичко и хладнокръвно е отговарял на въпросите?
— Едва ли някога ще разберем — чу се да казва на глас.
— Но ние знаем, че е казал това — отвърна Шчеглов, посочвайки следващите написани от Сталин думи върху гъсто изрисувания лист: „Ираклий С: ротм. Саган. Петроград. САГАН.“
Катенка изтръпна. Значи Сатинов е разказал на Сталин и Берия за Сашенка и ротмистър Саган. Изпита жалост към Сатинов, после гняв и пак жалост. Той би отговорил по друг начин, ако е знаел, че ротмистър Саган е жив и се намира в един от лагерите, че името му е надлежно включено в списъците на затворниците на НКВД. Само след два дни Саган е вече в Москва и Кобулов с изтезания го кара да свидетелства срещу Сашенка.
— Ако Сатинов беше отрекъл — прошепна тя, — те може би щяха да са живи.
— Или и той щеше да е мъртъв — допълни Шчеглов. — Всичко ли прегледахте? — Той започна да събира документите и да ги подрежда в папките, където те сигурно щяха да останат вовеки веков.
— Значи Сатинов е обрекъл на гибел своите най-добри приятели — размишляваше Катенка, — но после е рискувал всичко, за да спаси техните деца. Това оневинява ли го?
Шчеглов й посочи асансьора — бързаше да я изведе от хранилището, но тя го хвана за ръката.
— Чакайте, тук липсва нещо. Сталин е създал специална комисия, която да разследва делото на Сашенка. Къде е нейният доклад?
— Има номер на делото, но самото дело го няма. Съжалявам, само Господ знае всичко. — Той я заведе до асансьора и натисна копчето.
— Благодаря ви, че ми показахте документите — каза тя и го целуна на тръгване. — Бяхте много мил. Нямате представа колко важно е това за мен.
— Вие преувеличавате — отвърна той и й стисна ръката.
Когато влезе в асансьора, Катенка започна да съпоставя мемоарите на Сатинов и загадъчната бележка на Сталин — „Бичо на лична отговорност“ — в документите, които й показа Максим в партийния архив.
Бичо, момче на грузински — така Сталин е наричал Сатинов. „На лична отговорност“ — значи той е искал Сатинов лично да надзирава ликвидирането на семейството, което е обичал.
— О, Господи — прошепна тя, най-после осмислила всичко. — Сатинов е бил свидетел на смъртта й. Какво ли са й сторили?
23