— Пчеличка — прошепна Ариадна на Миси, — той така ме нарича. Всички си имаме прякори.
— Не забравяй да споменеш за Сашенка.
— Сашенка, Сашенка. Помня, разбира се.
Двете влязоха в голямата стая, където се бяха събрали десетина гости, предимно жени, край масата, отрупана с ястия — купчина черен хайвер, желирана есетра, купища джинджифилови бисквити, варени яйца, кафеен пирог и бутилка кагор.
Распутин влезе след тях. Той сложи ръка на кръста на Ариадна, завъртя я и я подбутна към свободното място на масата. Поздрави ги поотделно:
— Дива Гълъбице, запознай се с Пчеличката, с Хубавка, с Кротушката…
Сред жените правеше впечатление пълна кръглолика блондинка в мърлява, неизгладена и зле ушита бежова рокля, с троен наниз перли. Толкова едри Ариадна не беше виждала никога. Това румено създание беше самата Анна Вирубова, а красивата тъмнокоса дама до нея с модерен моряшки костюм и черно-бяла шапчица беше Юлия „Лили“ фон Ден. Ариадна знаеше, че те са най-добрите приятелки на императрицата. Присъствието им подчертаваше нереалността на ситуацията. Ариадна си даваше сметка, че докато императорът е на фронта, императрицата управлява Русия чрез хората в тази стая. Тя знаеше, че Миси, която беше тръгнала с нея за компания, още не е привърженичка на Стареца. Приятелката й просто беше отегчена от милия, банален граф Лорис, тя обожаваше всичко модерно и ново и различните ексцентричности. Посещението при Распутин отговаряше и на двете й изисквания. Но за Ариадна нещата стояха другояче. Вече подпийнала, тя се чувстваше пречистена в тази стая. Колкото и нещастна и неуверена да беше у дома, колкото и безразсъдни да бяха любовните й романи и желанието й да разбере смисъла на живота, тук нещата придобиваха непозната досега умиротворяваща простота.
Распутин обиколи масата, за да може всеки от гостите да му целуне ръка, после седна на празния стол, взе парче есетра с ръце и започна да яде, ръсейки трохи, които засядаха в брадата му. Дамите го наблюдаваха мълчаливо, докато той, без ни най-малко да се смущава, поглъщаше, шумно мляскайки, огромни порции пирог, риба, хайвер. Когато свърши, сложи ръце върху ръцете на Ариадна и ги стисна.
— Ти! Сладка моя, днес най-много имаш нужда от мен и аз съм тук.
Ариадна цялата пламна, тя изпита нещо между младежки свян, религиозна почит и чувствена възбуда. Изпъкналите очи на Вирубова, лукави, но все пак доверчиви, я гледаха завистливо. Какво намира нашият приятел в тази безродна чифутка, похотлива жена на евреин банкер? Ариадна знаеше какво си мислят за нея, макар и Вирубова, и императрицата да бяха се ползвали от щедростта на Цейтлин.
Тя нехаеше за общественото мнение, но ужасна предателска червенина заля шията и голите й рамене. Тук тя вече не беше дъщерята на известния равин от Туробин, родена Фейгел Бармакид, нито възбудена неврастеничка, която едва сдържаше страстите си. Тук тя беше жена, достойна да бъде обичана и обожавана — дори сред приятелите на самия цар. Распутин и с императрицата, и с проститутките се държеше еднакво, сякаш бяха равни. В това се проявяваше геният на Стареца — да превръща обърканите си гълъбици в горди лъвици, жертвите на неврастенията — в красиви победителки. Този свят селянин ще спаси Русия, царя, целия свят. Ариадна шумно изпусна дъх между зъбите и облиза сухите си устни. В стаята беше тихо — чуваше се само равномерният шепот на Стареца и свистенето на самовара в съседната стая.
— Пчеличке — рече той тихо със селския си акцент, вдигна я за ръката и я поведе покрай масата към дивана до стената. Сложи я да седне, придърпа стола си и стисна краката й между своите.
Обзе я трепет.
— Ти си вътрешно опустошена. Мяташ се между отчаянието и вътрешната празнота. Еврейка ли си? Вие сте неспокоен народ, наистина сте понасяли доста обиди. Аз ще те опазя от неприятностите. Просто ме следвай по божествения път на любовта. Недей да слушаш вашите равини — той я погледна в блесналите очи, — те не познават тайнствата. Грехът е даден, за да можем да се покаем, а покаянието пречиства душата и укрепва тялото, разбра ли?
— Ние разбираме, наистина разбираме — обади се Вирубова с нисък, груб глас зад гърба на Распутин.
— Как може оскотял човек с животински навици да изпълзи от ямата на греха и да заживее богоугоден живот? О, ти си моя любимка, Пчеличке. — Лицето му беше толкова близо до нейното, че Ариадна усещаше миризмата на есетра и мадейра, как от брадата и тялото му вони на водка. — Грехът може да бъде разбран. Без грях няма живот, защото няма покаяние, а няма ли покаяние, няма и пречистване. Как гледаш на мен, Пчеличке?