Катенка видя драсканиците — кръгове, ромбове и кръстчета със зелен молив около заглавието и занемя.
— Това е личното копие на Сталин.
— Точно така — каза Максим.
— Но как е попаднало при Сатинов?
— Много просто. След смъртта на Сталин през 53-та всеки от големците е искал да си спаси кожата и всички са ровили из архива за уличаващи ги документи. Обикновено са ги изгаряли. Но Сатинов е запазил този. — Максим внимателно разгледа документа, лапнал разсеяно цигара; запали клечка, но така и не я приближи до цигарата. — Нека да разтълкуваме текста. Най-строго наказание е куршум в тила. Спецобект 110 е затворът на Берия — „Сухановка“, бившият манастир „Св. Екатерина“ във Видное, където Сашенка и Ваня са съдени и разстреляни. Всичко е било толкова секретно, че затворниците са имали само номера, не и имена, така че номер 83 е…
— Сашенка — прекъсна го Катенка. — Това е номерът й от списъка с осъдените на смърт. — Тя се наведе и започна да чете. — Първо са разпитали коменданта Голубев…
Комисията: Другарю комендант, вие отговаряхте за изпълнението на смъртното наказание на осъдените на 21 януари 1940 г. По заповед на Централния комитет изпълнението на присъдата е трябвало да проследи другарят Ираклий Сатинов. Защо започнахте по-рано и по такъв непристоен и неболшевишки начин?
Голубев: Присъдата беше изпълнена според устава на НКВД.
Комисията: Предупреждавам ви, другарю Голубев, че това е сериозно нарушение. Вашето поведение е от полза за нашите врагове. За тях ли работите? Тогава и самия вас ви очаква наказание.
Голубев: Признавам пред Централния комитет, че това е сериозна и глупава грешка. Имах рожден ден. Започнахме да пием от рано, от обяд, а пиенето помага за изпълняване на присъдата. Коняк, шампанско, вино, водка. В полунощ, когато трябваше да изведем затворниците, другарят Сатинов закъсняваше, а ние не можехме да започнем без него…
Комисията: Другарю Сатинов, защо закъсняхте?
Сатинов: Разболях се, сериозно се разболях и съобщих на коменданта за неразположението си, но пристигнах в „Сухановка“, щом имах възможност.
Комисията: Другарю Сатинов, вие познавахте някои от осъдените затворници, а именно Александра Цейтлина-Палицина. Да не би да сте получили нервна криза, предизвикана от буржоазна сантименталност?
Сатинов: Не, имате думата ми на комунист. Просто имах хранително отравяне. В нашето неспокойно време враговете на народа трябва да бъдат ликвидирани.
— Схващаш ли какво е станало? — попита Максим. — Палачите са били смъртно пияни, Сашенка, Ваня и другите сто затворници чакали да бъдат разстреляни, а Сатинов е толкова разстроен, че му призлява и не може да присъства. Какво се случва тогава?
Голубев: Когато се напихме, започнахме да обсъждаме безнравственото поведение на враговете от женски пол, особено на затворничката Цейтлина-Палицина — небезизвестната Сашенка. Бяхме чували за нейната отвратителна сексуална разпуснатост, за това как е използвала коварни женски хитрини, за да прелъстява и вербува нови предатели, и тъй като другарят Сатинов още не беше пристигнал, ние под въздействието на алкохола и отвратени от предателството й, решихме да започнем с нея. Доведохме я в трапезарията и…
Със зелено мастило до това изречение Сталин беше написал: „Хулигани“.
— Сега да чуем Блохин — каза Максим.
Комисията: Другарю майор, на вас беше заповядано да изпълните присъдата на 123 затворници, но вие сте подали жалба за поведението на коменданта.
— Блохин е главният екзекутор на Сталин — обясни Максим. — Той лично е разстрелял за няколко нощи единайсет хиляди полски затворници в Катин. Винаги е носел върху униформата кожена престилка на касапин и кепе.
Блохин: Аз пристигнах в полунощ, за да пристъпя към задълженията си и да изпълня присъдата над 123 осъдени, но искам да докладвам в Централния комитет, че заварих коменданта и неговите офицери пияни в присъствието на затворничката Цейтлина-Палицина, с която се държаха по начин, неподобаващ на съветски офицери и противоречащ на чекисткия морал. Тя вече беше частично разсъблечена. Аз решително се възпротивих, предложих лично да изпълня присъдата, но бях отпратен. Опитах се да позвъня на другаря Сатинов. Когато той пристигна, му докладвах за всичко. Тези пияни и безочливи негодници се подиграха с моя професионализъм и умения в тази деликатна работа. Те се обзалагаха и крещяха. (Зеленият молив беше подчертал думата „обзалагаха“.) Около 00,33 те изведоха затворничката Цейтлина-Палицина на двора пред служебните гаражи, които се осветяваха силно от прожектори. Температурата беше почти 40 градуса под нулата.