Иванов прибра чиниите. Саган й протегна кутия цигари с нарисуван крокодил.
— Египетски, със златен мундщук? — учуди се тя.
— Нали това е единственият лукс, който си позволявате? — отвърна той. — Зная, че възпитаничките на „Смолни“ не пушат, но в затвора никой няма да види.
Тя взе една цигара и Саган й поднесе огънче. После извади една и за себе си, подхвърли я във въздуха и я хвана с уста.
— Не само мъчител, но и забавна маймунка — промълви Сашенка с тих, леко дрезгав глас и изпусна дима на сини кръгчета. — Благодаря за закуската. Сега вкъщи ли си отивам?
„Аха, рече си Саган, момичето е с характер.“ Светлината заблестя в прекрасната й златистокестенява коса.
Саган посегна към купчината написани на ръка донесения.
— Нечий дневник ли четете? — подсмихна се Сашенка.
Той й хвърли унищожителен поглед.
— Мадмоазел, как не разбирате, че животът ви свърши. Сигурно ще ви осъдят на пет години заточение в Енисейск до Полярния кръг. Да-да, пет години. Може никога да не се върнете оттам. Суровата присъда е адекватна на престъплението ви — държавна измяна във военно време. А тъй като сте еврейка, следващия път ще е още по-сурова.
— Пет години! — дишането й стана бързо и плитко. — Вие подехте тази война, ротмистър Саган, а не ние. Вие карате работниците в тая касапница по заповед на императорите и кралете.
— Добре. Това са отчетите на моите агенти. Нека ви прочета какво пише за една персона, която ще нарека мадам Хикс. Вие трябва да отгатнете истинското й име. — Той си пое дъх, усмихна й се и театрално сниши глас. — „Като следва еротичните фантазии в романа „Санин“ от Арцибашев, обектът взе участие в пиянска оргия, после се потопи в източната философия, отдаде се в ръцете на тъй наречената ясновидка мадам Аспазия дел Балзо, която чрез процес, наречен духовна регресия, разкрива, че в предишния си живот г-жа Хикс е била слугиня на Мария Магдалена, а после е шиела корсажите на Жана д’Aрк.“
— Много лесно! Мадам Хикс е майка ми — усмихна се Сашенка на Саган.
Ноздрите й се издуваха и Саган забеляза, че устните й постоянно са полуотворени. Той продължи.
— „По време на спиритичен сеанс мадам Аспазия представила баронеса Цейтлина на Юлий Цезар, който й казал, че няма да позволи дъщеря й Сашенка да се присмива на телепатичните им сеанси.“
— Ротмистър, това са ваши фантазии — сухо отбеляза Сашенка.
— В лудницата, наречена Питер, не е нужно да си измисляме каквото и да било. Вие доста често фигурирате в тези отчети, мадмоазел, или трябва да ви наричам другарко Цейтлина? Ето пак. „Баронеса Цейтлина продължава да търси всевъзможни начини за забавление. Нашите осведомители изясниха, че мадам Дел Балзо преди е била Берил Кръмп, незаконна дъщеря на Файнеас О’Хара Кръмп, собственик на погребално бюро от Балтимор, чието настоящо местопребиваване е неизвестно. Ученичка на известния френски д-р мосю Филип, а по-късно на тибетския лечител д-р Бадмаев, баронеса Цейтлина сега е поклонничка на един селянин, известен на своите привърженици като Стареца, когото помолила да прогони злите духове от дъщеря й Сашенка, защото според баронесата дъщеря й я презира и замъглява аурата й.“
— Това наистина ме разсмива — рече Сашенка с напълно сериозен вид. — Но не мислете, че ще се хвана на вашата въдица.
Саган хвърли папката върху бюрото, облегна се на стола и вдигна ръце.
— Дума да не става. Нито за миг не бих ви подценил. Възхитих се на статията ви в нелегалния вестник „Рабочий пут“. — Той извади смачкано вестниче с червена звезда. — А пък и заглавието: „Диалектическият материализъм, империалистическата война и меншевишкото предателство на пролетарския авангард“.
— Никога не съм писала това — възрази тя.
— Не, разбира се. Но статията е много сериозна и както разбрах от един наш агент в Цюрих, направила впечатление на вашия Ленин. Не си представям друга възпитаничка на института „Смолни“ да може да напише такова есе, цитирайки Плеханов, Енгелс, Бебел, Джек Лондон и Ленин — и това само на първата страница. Нямам намерение да ви покровителствам.
— Казах, не съм го писала аз.
— Подписано е от Товарищ Песец. Другарката Полярна лисица. Моите съгледвачи ми казаха, че винаги носите кожа от полярна лисица, сигурно подарък от грижовния ви баща?
— Лекомислен псевдоним за революционер. Не е мой.
— Стига, Сашенка, ако ми позволите да ви наричам така. Никой мъж не би избрал такъв псевдоним — има другарят Камък — Каменев, и другарят Стомана — Сталин, и двамата лично ги изпратих в Сибир. А другарят Молотов — Чук. Знаете ли истинските им имена?