— Не, аз…
— Нашият спецотдел знае всичко за вашата партия. Нашите информатори са навсякъде. Така че да се върнем на „другарката Полярна лисица“. На малцина жени в партията би подхождал този псевдоним. Може би на Александра Колонтай, но ние знаем революционното й име. Все едно, тя сега е заточена, а вие сте тук. Между другото, чели ли сте нейната „Любовта на трудовите пчели“?
— Да, разбира се — отвърна Сашенка, изправяйки гръб. — Кой не я е чел?
— Но мисля, че цялата тази свободна любов е по-скоро стил на майка ви, нали?
— Какво прави майка ми си е нейна работа, а що се отнася до моя личен живот, аз нямам такъв. И не искам да имам. Всичко това ме отвращава. Аз ненавиждам подобни баналности.
Пепелявосивите й очи отново го пронизаха. В нея няма нищо лицемерно набожно или наивно (особено ако се има предвид, че това е скъпоценната дъщеричка на богат банкер). Саган беше озадачен от играта й и не знаеше как да се държи: дали да я освободи, или да продължи да я обработва? Тя можеше просто да послужи за примамка, на която да клъвне голяма риба.
— Знаете ли, че и двамата ви родители и чичо ви Гидеон снощи се опитаха да ви освободят?
— Мама? Изненадана съм, че изобщо се е загрижила…
— Сержант Иванов! Къде са последните донесения от дома на Распутин? — Иванов дотича в стаята с папката. Саган прелисти набързо изписаните на ръка страници. — Ето! Доклад от агент Петровски: Черния — ако не сте се досетили, това е кодираното име на Распутин — говори с Ариадна Цейтлина, еврейка, жена на индустриалец, и каза, че имат какво да обсъждат. Но след среща насаме с Черния по темата за греха и невъздържаното поведение на мадам Лупкина Цейтлина, придружавана от американката графиня Лорис, напусна апартамента в 3,30 сутринта и беше откарана в „Астория“ на Мариинския площад със същия автомобил кабриолет. И двете изглеждаха подпийнали. Те посетиха нощния клуб „Аквариум“, после апартамента на ротмистър Двински, картоиграч и спекулант, където… поръчаха шампанско… дъра, дъра… и си заминаха в 5,30 сутринта. Чорапите на еврейката Цейтлина бяха скъсани, а дрехите й — смачкани. Шофьорът я откара в резиденцията на Цейтлини на „Болшая Морская“, а после американката до жилището на съпруга й на „Милионная“…“
— Но тя изобщо не ме споменава.
Саган поклати глава.
— Затова пък американската й приятелка е по-разговорлива. Баща ви е бил по-ефективен. Но — той вдигна пръст, когато лицето й се оживи в очакване — вие оставате тук. Разберете, правя ви услуга. Ако ви освободя много бързо, това ще подрони доверието към вас на вашите другари революционери.
— Не ставайте смешен.
— Ако ви пусна сега, те ще си помислят, че съм ви вербувал за моя агентка, и ще ви изключат. Не мислете, че ще проявят снизходителност заради възрастта ви. При тях няма прошка. Или ще си помислят, че богатите ви родители са изтичали при Распутин или Андроников и са ви откупили. Ще решат — при това напълно основателно според мен, — че сте просто разглезена авантюристка. Затова ще ви направя услуга, ако ви изпратя за пет години в Сибир.
Той видя как червенината плъзна по шията й, как пламна лицето й чак до слепоочията. С удоволствие отбеляза, че Сашенка е изплашена.
— Това ще е чест за мен. „Нямам страх ни от нож, ни от огън дори“ — цитира тя Земфира от Пушкиновите „Цигани“. — Освен това ще избягам. Всички бягат.
— Оттам — не… Земфира. По-скоро ще умрете там. Ще ви погребат чужди хора в безименен гроб в тайгата. Никога няма да участвате в никакви революции, няма да се омъжите, няма да имате деца — самото ви присъствие на тази земя е загуба на време, пари и грижи от страна на семейството ви.
Той забеляза как тя потрепери и проточи паузата.
— Какво искате от мен? — попита тя с напрегнат глас.
— Да говорите. Нищо повече — отвърна той. — Интересуват ме вашите възгледи, другарко Полярна лисица. Какво мисли за тази власт госпожица като вас. Какво четете. Как виждате бъдещето. Светът се променя, каквито и да са нашите убеждения, наше е бъдещето.
— Но ние с вас сме толкова различни — възкликна тя. — Вие вярвате в царе, помешчици и експлоататори. Вие сте тайният юмрук на самодържавието, този отвратителен строй, който, сигурна съм, е обречен. Властта ще принадлежи на народа!
— Честно казано, ние бихме могли да постигнем съгласие по много въпроси, Сашенка. Аз също съзнавам, че много неща трябва да се променят.
— Историята ще промени света, това е ясно като бял ден — рече тя. — Ще изчезнат класовите различия. Ще се възцари справедливост. Царете, князете, моите родители и техният загниващ свят, дворяните, такива като вас… — тя внезапно замлъкна, опасявайки се, че е прекалено откровена.