— Към къщи, Пантeлеймон, покорителю на женски сърца! Мамка му на Мендел! Мамка й на революцията и на всички идиоти! — Лала ококори очи и двете със Сашенка се разсмяха.
Когато преминаваха по моста, Лала й подаде кутията от „Хънтли и Палмърс“ и медените сладки на баба й Мириам. Сашенка ги изяде до една, мислейки си, че никога не е харесвала толкова иглата на Адмиралтейството, великолепното рококо на Зимния дворец и златните куполи на Исакиевския събор. Отиваше си у дома. Беше свободна!
На „Болшая Морская“ чичо Гидеон отвори вратата на автомобила, а Сашенка се втурна нагоре по стълбите покрай Леонид, стария иконом, който дори се просълзи, докато се покланяше дълбоко на младата баронеса като селски мужик пред младата си господарка. Гидеон хвърли на иконома дебелата си шуба, който се олюля под тежестта й, и нареди на един от лакеите да му събуе ботушите.
Сашенка, чувствайки се отново като малкото момиченце, което представяха от време на време на заетия й баща, се затича към кабинета му. Вратата беше отворена. Искаше й се той да е вътре. Какво щеше да прави, ако не го завареше. Но той беше там. Цейтлин, с папийонка и гети, изслушваше Флек.
— Виж, Самуил, директорът на затвора поиска четиристотин — каза семейният адвокат, който приличаше на жаба.
— Дребна сума в сравнение с Андроников…
В този момент Цейтлин я видя.
— Слава Богу, ти си тук, скъпа моя лисичке-сестричке! — възкликна той, спомняйки си един от прякорите й от детството. Разпери ръце и тя се втурна към него, усети късо подстриганите му мустаци върху бузата си, познатия одеколон, и притисна устни към леко грапавата му кожа. — Сваляй палтото!
Баронът я поведе през коридора към гостната. Следвайки я предано по петите, Леонид й помогна да свали палтото, наметката, шала. Сашенка забеляза, че баща й я оглежда критично от горе до долу, помръдвайки с ноздри. Съвсем беше забравила, че все още е облечена с изцапаната ученическа престилка. Изведнъж почувства как миришат на затвор дрехите й.
— О, Сашенка, това кръв ли е? — уплаши се баща й.
— Миличка, трябва веднага да се изкъпеш и преоблечеш — настоя Лала със своя леко дрезгав глас. — Люда, веднага приготви банята!
— Сашенка — прошепна Цейтлин. — Слава Богу, че вече си у дома.
Тя копнееше да се изкъпе, но продължаваше да стои, радвайки се на объркването на баща си и на слугите.
— Да! — почти извика тя с пресекващ глас. — Аз бях в затвора и видях, че царските затвори са като истински гробища. Вече не съм благородната девица от „Смолни“, която познавахте.
В мълчанието, което последва, Лала хвана Сашенка за ръката и я поведе нагоре към третия етаж, където беше тяхното царство. Там горе всяко изтъркано място на килима, всяка пукнатинка по стените, всяко влажно петънце по розовите тапети на спалнята й с веселите рисунки на понита и зайчета, пожълтелият емайл на английския умивалник напомняха на Сашенка за детството й с Лала, която собственоръчно беше декорирала стаята й, за да създаде уютно кътче за любимата си възпитаничка.
Етажът вече миришеше на борова есенция „Пиърс“ и соли за вана „Епсъм“. Лала я придружи до банята, пълна с най-изисканите тоалетни принадлежности, доставени от Англия, красиви сини, жълти и зелени шишенца с лосиони, масла и есенции. Един калъп ароматен английски сапун, черен, напукан, толкова любим, чакаше на дървената лавица.
Макар вече да се смяташе за голяма, Сашенка не възрази, когато Лала започна да я съблича. Тя подаде вонящите й дрехи на Люда.
— Изгорете ги, ако обичате, миличка — заръча Лала.
Сашенка се наслади на мекия килим под краката си и на гъстите ухания, които я обгръщаха. Погледна се гола в замъгленото огледало и се намръщи, докато Лала й помагаше да влезе във ваната. Водата беше толкова гореща, ваната (също английска, внесена от „Бонд Стрийт“) толкова дълбока, че тя веднага затвори очи и се отпусна назад.
— Скъпа Сашенка, знам, че си уморена — заговори Лала, — но просто ми кажи какво се случи. Добре ли си? Толкова се тревожех…
И тя се разплака. Едри сълзи се затъркаляха по широките й скули.
Сашенка седна и я целуна.
— Не се тревожи, Лала. Всичко е наред… — Но отпускайки се във ваната, тя мислено се върна към последния си разговор с Мендел през миналото лято…
Беше сумрак, тази красива дума за лятното мръкване. Слънцето беше залязло зад боровата гора. Наоколо в лилавата светлина цареше спокойствие.
Сашенка лежеше в хамака зад къщата, леко се полюшваше и четеше стиховете на Маяковски, когато приспивното движение изведнъж спря. Върху хамака легна ръката на Мендел.