— Ти си готова — каза той, стиснал в зъбите си цигара. — Когато се върнем в града, ще поемеш няколко работнически групи, за да ги научиш на това, което знаеш. После ще влезеш в партията.
— Ще ме приемат не защото съм ваша племенница, нали?
— Роднинските връзки не ме интересуват — отвърна Мендел. — Какво са те в сравнение с историята?
— Ами мама и татко?
— Какво общо имат те? Бащата ти е свръхексплоататор и кръвопиец на работническата класа, а майка ти — да, моята собствена сестра — е представителка на израждащата се буржоазия. Те препречват пътя на историческия процес. Семейството няма връзка с нашата дейност. Осъзнай това и завинаги ще станеш свободна.
Той й връчи брошура със същото заглавие като първата книга, която я накара да прочете преди седмици — „Какво да се прави? Насъщни въпроси на нашата партия“ от В. И. Ленин.
— Прочети това и ще видиш, че да си болшевик е като да си рицар в таен войнстващ орден, рицар на свещения Граал.
И нищо чудно, че в следващите месеци тя стана строг и безмилостен рицар в тайния авангард на Ленин.
Когато се върна в града, Сашенка започна да се среща с работници, с обикновени труженици, с пролетарии от огромни военни заводи, с мъже и жени, дори с деца — на всички бе присъщо високо достойнство, каквото тя никога не беше срещала. Те се трепеха като роби в заводите, живееха в задушни мръсни общи помещения без спално бельо, бани и тоалетни, без светлина и въздух, като плъхове в подземен ад. Срещаше се и с работниците, които произвеждаха пушките и гаубиците, направили баща й богат. Всеки ден работеше с най-пламенните и предани членове на партията, които рискуваха живота си в името на революцията. Тайният свят на събрания, кодове, конспирация и другари я опиваше — и би ли могло да бъде иначе? Така се твореше историята!
По времето, когато трябваше да е на уроци по танци или на гости при графиня Лорис, за да си поиграе с приятелката си Фани, тя работеше като куриер на Мендел, разнасяше първите листовки и резервни части за печатарските машини, а после и „ябълки“ — гранати, „юфка“ — амуниции, и „булдози“ — пистолети. Докато Фани Лорис и съученичките й пишеха парфюмирани писма със заоблен, детски почерк до гвардейските поручици и корнети, „любовните писма“ на Сашенка представляваха кодирани бележки от „другаря Пещ“ (едно от партийните имена на Мендел); нейните бални танци бяха пътуванията с трамвая или шейната на баща й, когато криеше тайния товар под полата си или под коженото палто.
— Ти си идеалният куриер — казваше Мендел, — защото на кого ще хрумне да претърсва възпитаничка на Института за благородни девици с бяла лисица на врата, пътуваща в шейна с герба на барон?
— Сашенка! — разтърси я нежно Лала. — Време е за обяд. После можеш да спиш цял ден. Всички те чакат на масата.
Докато Лала й бършеше гърба, Сашенка си мислеше за разпита при Саган, за думите на Наташа, жената на Мендел, и за собствените си планове. Разбра, че е по-силна и по-възрастна, отколкото беше вчера.
16
Не бяха минали и пет минути и Сашенка се появи на вратата на гостната.
— Влез — каза баща й, който се грееше, седнал с гръб към камината, и пушеше пура. Над него в тежка позлатена рамка висеше картина от стар майстор, изобразяваща основаването на Рим.
Тя се изненада, като видя, че стаята е пълна с хора. По руска традиция всеки дворянин държеше вратите на дома си отворени, а Цейтлин обичаше да се представя за руски дворянин. Сашенка обаче очакваше, че поне днес родителите й няма да се правят на аристократи. Огледа стаята и й се доплака — спомни си времето, когато беше малка и родителите й даваха вечеря в чест на военния министър, великия княз и различни велможи. Тази вечер тя копнееше за вниманието на родителите си, но когато влезе в кабинета на баща си, той каза: „Помолих да не ме безпокоят, моля, изведете детето“, а майка й в кадифен тоалет с мъниста с орнаменти от златни листа, настаняваше гостите: „Бързо! Заведете я горе!“ Докато излизаше, Сашенка тайно грабна една кристална чаша за вино и когато чу суматоха от пристигането на братовчеда на императора, я пусна от третия етаж през перилата долу и видя как тя се разби на плочите. В последвалата разправия майка й я плесна, макар че баща й беше забранил всякакви наказания; и за пореден път Сашенка намери утеха в прегръдката на Лала.
Когато влезе в стаята, Сашенка разпозна вечната Миси Лорис (в кремава брокатена рокля, обточена със самур) да говори със своя съпруг, глуповатия, но добродушен граф Лорис. Гидеон вдигна чашата си за още един коняк и се обърна към адвокат Флек, чийто огромен корем опираше в кръглата маса. Имаше и един английски банкер, приятел на отдавна заминалия в чужбина Артур, брат на Ариадна и Мендел. Той беше напуснал Русия през 1903 година, за да направи състояние в Лондон. Присъстваха и двама членове на Държавната дума, няколко приятелчета на барона от покера, един генерал с акселбанти и еполети, един френски полковник и фабрикантът Путилов, един от най-големите производители на оръжия. Сашенка му се усмихна с особено удоволствие, защото беше прекарала часове наред да насъсква работниците му да унищожат този завод кръвопиец.