Кочияшите се покатериха върху скърцащите си возила и се настаниха там с камшици в ръце. Пантелеймон си сложи шапката с кокарда и палтото с червена и златиста гарнитура и, поглаждайки добре напомадения си мустак, намигна на Лала. „Защо мъжете очакват да се влюбим в тях само защото умеят да карат автомобил“, помисли си Лала, когато двигателят изпухтя, изпука и зарева.
Пантелеймон се усмихна, показвайки уста, пълна с развалени зъби. Гласът му се чу през говорната тръба.
— Къде е нашата малка лисичка! Скоро ще имам две красавици в колата.
Лала поклати глава.
— Побързайте, Пантелеймон. Сандък и куфар с надпис „Аспрейс от Лондон“. Бистро! Бързо!
2
Последен беше часът по ръкоделие — шиеха за царя и отечеството. Сашенка се правеше, че тропосва военния панталон, но не успяваше да се съсредоточи и току се убождаше по палеца. Чакаше звънецът да бие, за да освободи нея и останалите момичета от този затвор с неговите студени спални, ехтящи трапезарии и алабастрови бални зали.
Сашенка бързаше първа да направи реверанс на учителката и първа да напусне класната стая. Винаги искаше да е различна — или първа, или последна, но никога по средата. Затова седеше на първия ред, най-близо до вратата.
Тя чувстваше, че е надраснала института. Мислеше за по-сериозни неща от щуротиите и капризите на другите ученички в тъй наречения от нея Институт за благородни малоумнички. Те си говореха само за стъпките в котильона, за pas d’espagne, pas de patineur, за любовните бележки от гвардейците Миша или Николаша, за модерния стил в балните рокли и най-вече как да подчертаят своите деколтета. Обсъждаха този въпрос безкрай със Сашенка, след като загаснеше осветлението, защото тя имаше най-хубавия бюст от целия клас. Колко й завиждаха за това! Тяхната суета не само я отблъскваше, но я и смущаваше, тъй като за разлика от останалите тя нямаше желание да парадира с гърдите си.
Вече съм на шестнайсет, напомняше си Сашенка, не съм момиче. Тя мразеше училищната униформа — семплата бяла рокля от муселин с престилка с колосани крилца над раменете, в която изглеждаше млада и невинна. Сега тя беше жена, и то жена с мисия. Въпреки тайните си обаче мечтаеше скъпата й Лала да я чака отвън в кабриолета на баща й с английските бисквити на задната седалка.
Маман Соколова (всички учителки трябваше да бъдат наричани маман) рязко плесна с ръце и извади Сашенка от бляновете й. Ниска и пълна, с къдрава коса, маман заговори със своя ехтящ бас:
— Момичета, време е да съберете ръкоделията! Надявам се да сте работили добре за нашите доблестни воини, които жертват живота си за отечеството и Негово императорско величество!
Този ден работата за царя и отечеството се състоеше в тропосване на панталоните на руските многострадални войници, които гинеха с хиляди на бойното поле под командването на Николай Втори. Тази задача предизвикваше тих кикот сред ученичките.
— Бъдете много внимателни — беше ги предупредила маман Соколова — с тази деликатна работа. Един лошо ушит панталон може сам по себе си да донесе допълнителен риск за руския воин, подложен и без това на опасности.
— Там ли си държат пушките? — прошепна Сашенка на съседката си.
Другите я чуха и се разнесе тих кикот. И двете не шиеха особено внимателно.
Денят като че ли нямаше край — бавно минаваха часовете след закуската в главната зала и задължителния реверанс пред огромния портрет на майката на императора, вдовицата императрица Мария Фьодоровна, дама с проницателен поглед и злобни устни.
Щом събраха тропосаните криво-ляво панталони, маман Соколова отново плесна с ръце.
— След минутка ще бие звънецът. Преди да тръгнете, mes enfants, искам най-хубавия реверанс за срока! А хубавият реверанс е…
— Дълбокият — довършиха момичетата, смеейки се.
— Да, госпожици. Реверансът, mes enfants, е дълбок при благородните девици. Ще видите, че колкото по-високопоставена е една дама в обществото, толкова по-ниско се покланя тя, когато я представят на техни императорски величества. Буквално до земята! — Когато произнесе думата „ниско“, гласът на маман Соколова стана още по-дълбок. — Продавачките правят лек реверанс comme ca — и тя леко приклекна, при което Сашенка улови погледите на другите и с усилие прикри усмивката си, — но дамите приклякат НИСКО-О-О-О! Коленете до земята, момичета, comme cа — и маман Соколова приклекна с изненадваща енергия толкова ниско, че коляното й почти докосна паркета. — Коя е първата?
— Аз! — Сашенка вече беше скочила, държейки чантата от телешка кожа и платнената торба с книгите. Толкова бързаше да си тръгне, че направи най-дълбокия и аристократичен реверанс, който някога беше правила, по-дълбок дори от онзи, с който беше поздравила вдовицата императрица в деня на света Екатерина. — Мерси, маман! — промълви тя. Зад гърба си чу момичетата да си шепнат изненадани, защото обикновено тя беше бунтарката в класа. Но вече й беше все едно. От миналото лято. Тайните на горещите летни нощи бяха разтърсили и преобърнали живота й.