Когато пазачът излезе, Сашенка седна на масата пред печката.
— Не му ли вярвате? — тя предложи на Мендел една от своите парфюмирани цигари със златен мундщук.
— Той е пазач. — Мендел запуши. — Повечето пазачи са свързани с „Охранката“, но когато ни симпатизират, пазят най-сигурните и безопасни явки. Така че докато е с нас, никому няма да хрумне да търси болшевик в казармите на Конногвардейския полк. Той е наш симпатизант и може би ще влезе в партията. — Мендел изпусна облак дим. — Къщата на баща ти е под наблюдение. Те чакат мен. Ти как се измъкна?
— Изчаках всички да заспят. Мама и без това излиза всяка вечер. После минах през задния вход и през гаража. Пътувах с трамвай, заобикалях оживени места, минавах през магазини, през дворове с два изхода. Аз бях прилежна ученичка. Обучена съм на всички хитрости. Усъвършенствам се в умението да заблуждавам ченгетата. Като призрак съм. И съм бърза като планинска коза.
Мендел изпита странно чувство, той разбра, че се радва да я види. От нея бликаше жизненост. Но се сдържа да не я прегърне, макар че много му се искаше. Момичето и без това е доста разглезено.
— Не бъди прекалено самоуверена — мрачно произнесе той. — Другарко Полярна лисица, ти ли занесе съобщението на явката?
— Да.
— Ти ли взе позивите от печатницата?
— Да.
— Къде са те сега?
— В квартирата на улица „Широкая“.
— Утре трябва да стигнат до другарите от Путиловския завод.
— Ще ги предам. По обичайния начин ли?
Мендел кимна.
— Добре се справяш, другарко.
Изглеждаше толкова млада, когато се усмихваше. На оскъдната светлина в мизерната стаичка Мендел забеляза няколко лунички от двете страни на носа й. По еднозначните й отговори разбра, че тя иска да му каже нещо. Реши да охлади чувствата й. От нейната енергичност изведнъж се почувства като старец — груба набръчкана кожа с издути вени, сиви кичури в мазната коса, артритни болки. Това му докараха заточението и затворът.
— Скъпи другарю — започна тя, — не знам как да ви благодаря за обучението. Сега всичко си идва на мястото. Никога не съм мислила, че могат да ме вълнуват думите „другар“ и „комитет“. Но сега наистина е така.
— Много бърбориш — строго я прекъсна той. — И бъди по-предпазлива с другарите. Те знаят за твоя произход и търсят признаци на буржоазна еснафщина. Махни самуреното палто. Облечи кожух.
— Добре. Имам чувството, че съм брънка от един таен свят, винтче в колелото на световната история.
— Всички сме такива, но в Питер в момента ти си по-важна, отколкото си мислиш. Ние сме толкова малко на брой — рече Мендел, засмуквайки цигарата, като притвори зачервените си очи. — Продължавай да четеш, момиче. Не може да се прочете всичко. Самоусъвършенстването е пътят на болшевика.
— Дажбите са намалени. Видяхте ли опашките? Всички роптаят — от капиталистите, които идват да обядват при татко, до другарите от заводите. Сигурно нещо ще се случи, нали?
Мендел поклати глава.
— Един ден, да, но не сега. В Русия още няма истински пролетариат, без който революцията е невъзможна. Не съм сигурен, че ще се случи през нашия живот. Може ли да се прескочат етапите на марксисткото развитие? Не може, Сашенка. Това е невъзможно.
— Разбира се, но сигурно…
— Дори самият Ленин не е сигурен.
— Вие получавате ли от него писма?
Мендел кимна.
— Разказах му за възпитаничката на „Смолни“ с прякора Полярна лисица. Как са вашите?
Сашенка си пое дълбоко дъх.
— Другарю Мендел — заговори тя, — вчера ме арестуваха и ме пратиха за една нощ в „Крести“.
Мендел докуца до печката, взе една мръсна лъжица и без да вади цигарата от устата си, се надвеси над супата.
— Моят първи арест, вуйчо Мендел!
Той си спомни своя първи арест преди двайсет години, възмущението на баща си, великия туробински равин, и собствената си гордост, че е заслужил такава чест.
— Поздравления — каза той. — Ти ставаш истинска революционерка. Другарите погрижиха ли се за теб в килията?
— Помогна ми другарката Наташа. Не знаех, че сте женени.
„Понякога — размишляваше той, дъвчейки салама, който намери в тигана — Сашенка наистина се държи като обикновена гимназистка.“
— Аз съм женен за партията. Всеки ден арестуват другари, но рядко пускат някого на следващата сутрин.
— Има и още нещо.
— Говори — каза той, облягайки се на печката — трик на стар заточеник за облекчаване болките след полярната зима.
— Няколко часа ме разпитва ротмистър Пьотър Саган.