Сашенка пое надолу по „Болшая Морская“. Чу звук на мотор и се шмугна в близкия вход като призрака, който беше описала на Мендел.
Колата спря пред тяхната къща. Пантелеймон, в излъскани до блясък ботуши, отвори вратата на лимузината. От нея излезе майка й. Първо се появи една великолепна ботинка от шевро. После копринените чорапи, брокатената рокля, обшита с кожи и бляскави пайети.
Бяла ръка, отрупана с пръстени, се хвана за рамката на вратата. Сашенка изпита отвращение. Тя се връщаше от служба на работническата класа, а майка й се прибираше, след като бе служила на желанията на някой покварен мъж, във всеки случай не баща й. Сашенка имаше смътна представа какво правят любовниците, макар да знаеше, че е нещо като при кучетата от имението на баща й. Каква гадост! Видя как майка й слезе от колата и се изправи, олюлявайки се. Пантелеймон побърза да й подаде ръка.
Сашенка изпита желание да издере лицето й, да я блъсне на земята, където й беше мястото, но излезе от сенките и видя как Пантелеймон, приклекнал в снега, се опитва да вдигне от паважа една гърчеща се купчина, обсипана в пайети. Беше майка й, която се опитваше да се изправи на крака.
Сашенка се втурна към тях. Ариадна стоеше на четири крака, чорапите й бяха скъсани, а голите й колене кървяха. Тя отново залитна напред, сграбчвайки снега с едната си ръка, а с другата се опитваше да отблъсне предлаганата от Пантелеймон помощ.
— Благодаря, Пантелеймон — промълви Сашенка. — Отвори входната врата и изпрати пазача да си легне.
— Но госпожице, баронесата…
— Моля те, Пантелеймон. Аз ще се погрижа за нея.
По лицето на Пантелеймон се изписа двойно притеснение на слугата, който е станал свидетел на падението на господаря си: от една страна, виждаше унижението на господарката си, а, от друга, се боеше от нейния гняв. Той се поклони, влезе в къщата, след малко се върна, качи се отново в колата и рязко потегли.
Майка и дъщеря останаха сами на улицата под фенера пред имението.
Дъщерята коленичи до майка си, която ридаеше. Сълзите й се стичаха на черни вадички от черните очи по мръсните бледни страни като кални потоци върху топящ се сняг.
Сашенка й помогна да се изправи, прехвърли ръката й през рамото си и я издърпа по двете стъпала в антрето. Голямото фоайе беше почти тъмно, гореше само една електрическа лампа на първия етаж. Огромните бели квадрати на пода светеха, докато черните приличаха на дупки, стигащи до центъра на земята.
Сашенка успя да домъкне майка си до спалнята й. Електрическата светлина беше много ярка и тя запали газената лампа.
Ариадна вече не плачеше, а хлипаше. Сашенка вдигна ръката й и я целуна, забравила за доскорошния си гняв.
— Мамо, мамо, вече си вкъщи. Аз съм, Сашенка! Ще ти помогна да се съблечеш и ще те сложа да си легнеш.
Ариадна се поуспокои, макар че докато Сашенка я събличаше, продължи да бърбори нещо несвързано.
— Изпей го пак… самота… устните ти са като звезди, къщи… виното е нищо и никакво, лоша година… прегърни ме пак… много ми е зле… ще платя, аз плащам, мога да си го позволя… Любовта е Бог… вкъщи съм… струва ми се, че чувам гласа на дъщеря ми… порочната ми дъщеря… още една чашка, моля… целуни ме както трябва.
Сашенка свали ботинките на майка си, хвърли самурената наметка и шапката с щраусови пера, разкопча брокатената рокля с пайети, развърза корсажа, смъкна скъсаните чорапи, откачи брошките, свали трите наниза перли и диамантените обеци. Докато събличаше долната й риза и бельото и ги обръщаше наопаки, я лъхна животинска миризма на пияна и потна жена. Зарече се никога да не допусне да падне до такова състояние. Накрая сгря вода и изми лицето на майка си.
Изненадана, осъзна, че са си разменили ролите: майката е станала дъщеря, а дъщерята — майка. Сгъна и закачи дрехите, прибра бижутата в кадифената кутия, хвърли бельото в коша за пране. После й помогна да си легне и я целуна. Погали я по челото и седна до нея.
— Ти и аз… — промълви Ариадна, мятайки се неспокойно в просъница.
— Спи, мамо. Така, така. Свърши се.
— Скъпа Сашенка, ти и аз…
Когато Ариадна най-после заспа, Сашенка се разплака. „Не искам да имам деца — каза си тя. — Никога!“
19
Сашенка още спеше в креслото в будоара на Ариадна, когато чу майка й да я вика:
— Сашенка! Днес ще те заведа на пазар, както поръча баща ти. Коктейлна рокля от Чернишов! Може да извадиш късмет дори за бална рокля от мадам Брисак също като на малките велики княгини!