— Но аз трябва да уча — възрази Сашенка и, протягайки се, влезе в спалнята на майка си.
— Не говори глупости, скъпа моя — весело рече майка й, сякаш нищо не беше се случило. — Я виж как си облечена. Като някоя даскалица!
Ариадна закусваше в леглото и стаята беше изпълнена с аромат на кафе, препечен хляб, хайвер и пържени яйца. — Ние вече сме истински приятелки, нали, сладка моя?
Когато Леонид приключи със сервирането и излезе от стаята, Ариадна намигна на Сашенка, която не можеше да се начуди колко бързо се възстанови майка й след нощното приключение. За да водиш такъв начин на живот, сигурно трябва да имаш железен организъм, помисли си тя.
— Не знам дали ще мога да дойда.
— Тръгваме в единайсет. Лала ще ти приготви банята.
Сашенка реши да се съгласи. И без това дните й бяха безкрайно скучни. Тя живееше през нощните часове.
Един час по-късно двуцветният кремаво-кафяв мерцедес бенц, третата семейна кола, управлявана от Пантелеймон, облечен в наричаната от Сашенка „диригентска одежда“, ги докара пред прочутите витрини с манекени с шапки, тоги и бални рокли — модното ателие на Чернишов на ъгъла на „Болшая Морская“ и „Невски проспект“.
Вратите на модната империя се отваряха от портиери в зелени ливреи. Вътре жени с бели ръкавици, шапки, които повече приличаха на фруктиери, и рокли със стегнати талии пробваха дрехите една подир друга. Въздухът бе изпълнен с гъст аромат на изискани парфюми.
Ариадна бе приковала вниманието на целия магазин за голямо притеснение на Сашенка и всяка нейна прищявка се посрещаше с послушни усмивки и трескав ентусиазъм. Отначало Сашенка си помисли, че персоналът раболепничи заради безпардонността на майка й, но после осъзна, че оживление настъпва във всички луксозни магазини, когато влиза много богат клиент с малко вкус и още по-малко въздържаност.
Цялата тази суетня командваше кльощаво като скакалец същество в червена рокля, което даваше нареждания на лош френски. Продавачките бяха прекалено прилежни — не се ли подсмихваха леко? Манекенките (които според Сашенка носеха прекалено пищни кринолини) се разхождаха нагоре-надолу в рокли, които не я интересуваха. Майка й посочваше ту една, ту друга, от брокат или дантела, с волани или пайети, и дори я накара да пробва две. Лала, която придружаваше майката и дъщерята, помогна на Сашенка да облече роклите.
Сашенка беше решила да избягва разправиите с майка си и да се наслаждава от обиколката по магазините, за да мине по-бързо денят. Но обличането и събличането, взирането и побутването на кльощавата мадам, уж французойка, която с мълниеносна скорост забождаше и вадеше топлийките от плата, започна да я дразни. Никак не се харесваше в никоя от роклите и започна да губи търпение и да се ядосва.
— Такава съм грозотия в тези рокли, Лала. Няма да ги нося! Ще ги изгоря! — Майка й в кадифена пола и болеро с кожена яка приличаше на прекрасен лебед, докато Сашенка се чувстваше като грозното пате. Не искаше да се погледне в огледалата.
— Но мадмоазел Цейтлина има такава идеална фигура за тоалетите от последната мода — намеси се модистката. — Какъв възхитителен бюст!
— Мразя се във всички тези боклуци! Искам да си вървим!
— Горката Сашенка! Ти си уморена, нали, скъпа? — намигна й майка й. — Не е нужно да вземеш всичките, ще купим само тези, които ти харесаха, нали, миличка?
При тези думи Сашенка усети някаква уловка, но кимна.
Продавачките въздъхнаха с облекчение. За баронеса Цейтлина донесоха чаша токайско. Отметнала глава назад, тя се смееше високо, докато плащаше с големи зелени банкноти. Доволните продавачки помогнаха на дамите да облекат кожените палта. Пантелеймон ги последва с покупките в издути пакети, които бързо сложи в багажника, за да отвори вратата.
— Готово! — въздъхна Ариадна, намествайки се в колата. — Сега най-сетне имаш няколко прилични рокли.
— Но, мамо — възрази Сашенка, раздразнена от цените на покупките и изненадана, че подобни магазини са отворени дори по време на войната, — аз не ходя по гости. Исках нещо семпло и непретенциозно. Нямам нужда нито от бални, нито от коктейлни рокли, нито от рокли за чай.
— О, да, имаш — отвърна Лала.
— Аз понякога се преобличам по шест пъти на ден — заяви Ариадна. — Сутрин обличам рокля за закуска, после рокля за чай… Днес ще гостувам на семейство Лорис и ще облека новата си шифонена рокля с брокат, а довечера…
Мисълта за нощните похождения на майка й беше непоносима.
— Ние, жените, трябва да полагаме усилия, за да си намерим съпрузи — обясни Ариадна.