— Накъде, баронесо? — попита Пантелеймон през говорната тръба.
— Към английския магазин, любимия на Сашенка — отвърна Ариадна.
В магазина на витрините бяха изложени масла и аромати за баня, парфюми, различни сапуни, екзотични подправки, сосове и мармалади. Жените купиха джинджифилови пасти и бисквити, като междувременно продължиха да обсъждат новите тоалети.
— Здравей, Сашенка! Ти ли си? — няколко гимназисти в униформени палта и кепета се въртяха около магазина на Чернишов, като се подхилваха и подбутваха като млади жребци. — Палавницата Сашенка! Чухме за неприятностите ти с жандармите! — подвикнаха те.
Сашенка забеляза, че „естетите“ носеха барети, а „контетата“ — фуражки. Един от „естетите“ — наследник на някакъв магнат, й беше писал любовни стихове. Сашенка се усмихна леко и ги подмина.
— Мадмоазел, много се радвам да ви видя отново!
Сашенка замръзна за миг, но тутакси се опомни — през тълпата весели ученици бързо пристъпи ротмистър Саган. Беше облечен в палто от туид, карирана вратовръзка и бомбе, вероятно купени от английския магазин. Той се поклони, леко усмихнат, повдигна бомбето и й целуна ръка.
— Купувах си копчета за ръкавели — обясни той. — Защо всички толкова си падат по английската мода? Защо не шотландска, уелска или дори индийска? Те също са наши съюзници.
Сашенка поклати глава, опитвайки да си спомни какво й беше наредил Мендел. Сърцето й биеше с ритъма на бърз влак. Това е, другарю Мендел, помисли си тя.
— Сигурен съм, че не държите да ме видите отново, но трябва да продължим нашия разговор за Маяковски, а помните ли, че въобще не стигнахме до Ахматова? Трябва да вървя. Надявам се не съм ви притеснил…
— Нечувана наглост! — възкликна тя.
Той повдигна отново бомбето си и Сашенка забеляза, че носи косата си дълга, по-скоро като актьор, а не като полицай.
Саган махна на една чакаща шейна, която се приближи, звънейки с камбанките си, и го понесе надолу по „Невски“.
Ариадна и Лала я обсипаха с въпроси.
— Сашенка! — възкликна майка й. — Кой беше този? Можеше да си по-дружелюбна.
Но сега Сашенка се чувстваше неуязвима, колкото и рокли да я бяха накарали да пробва. Тя обожаваше тайния нощен живот на болшевишка активистка. „Сега, мислеше си, ще стана наистина ценна за партията.“ Домът им беше под наблюдение. Саган сигурно се е досетил, че ще посетят английския магазин, където той ще е по-малко забележим, отколкото при Чернишов. Заговори я пред майка й и гувернантката, за да й напомни, че я държи под око. Сашенка нямаше търпение да съобщи новината на Мендел.
По пътя към къщи Ариадна щипна дъщеря си по бузата.
— Ние със Сашенка ще бъдем истински приятелки, нали, скъпа? — все повтаряше майка й.
Сашенка седеше на светлокафявата кожена седалка между Ариадна и Лала. Спомни си как в миналото, винаги когато искаше да изтича при майка си да я гушне, Ариадна се дръпваше с думите: „Мисис Луис, мисис Луис, това е нова рокля от мадам Брисак, а устата на детето е мръсна…“
Снощи най-после я беше прегърнала, но сега Сашенка вече нямаше нужда от това.
Когато пристигнаха у дома, Ариадна хвана дъщеря си за ръката и я поведе нагоре в своя будоар.
— Излез с мен довечера в нова рокля, която подчертава идеалната ти фигура! — прошепна й дрезгаво тя, миришейки парфюма в основата на китката си. — Снощи, когато те видях да се прибираш толкова късно, се досетих, че си имаш таен любовник! Няма да кажа на баща ти, но можем да излезем заедно. Мислех, че си голяма светица, Сашенка, както никога не се усмихваш, нищо чудно, че нямаш ухажори — а се оказва, че съм грешила, нали? Да се промъкваш вкъщи в малките часове като някоя котка! Кой е котаракът? Онзи с туидения костюм и бомбето, той ли е? Ще облечем разкошните си нови рокли и хората ще ни помислят за сестри. Ти и аз, ние толкова си приличаме…
Но Сашенка трябваше да занесе на посочения адрес гумения печат на партията и книгата с разписки за дарения. В тайната квартира щеше да се срещне с другарите, да варят заедно желатин, за да печатат на хектографа позиви.
Преди всичко обаче трябваше да се свърже с Мендел и да му разкаже за срещата със Саган.
Копнееше за нощните приключения като за прегръдка на любовник.
20
Сашенка излезе от къщи в един през нощта. Забеляза двата призрака на улицата и тръгна по „Невски проспект“ към хотел „Европа“. От фоайето със служебния асансьор слезе до сутерена, мина през кухните, където носачи с дълги престилки и проскубани бради докарваха яйца, зеле, розово свинско и овнешко месо, и отново излезе на улицата, където спря една тройка и остави кодирана бележка за Мендел в грузинската аптека на „Александровски проспект“.