В гостилницата до Финландската гара дъвчеше поизстинали пирожки и слушаше за трети път „Янки дудъл“ от механичното пиано, когато на мястото срещу нея седна един младеж. Той беше по-възрастен от Сашенка, но и двамата споделяха твърдата вяра в тържеството на революцията, макар да им се налагаше редовно да не си доспиват.
— В-в-в-в-земи „булдога“ от другаря в охраната на Конно-гвардейския полк — заеквайки, каза студентът, който имаше малки бадемови очи, дебели очила с железни рамки и кожено работническо кепе върху странната си почти квадратна глава. Беше другарят Молотов, беше навършил двайсет и шест години. От състава на Руското бюро на ЦК само той, другарят Мендел и другарят Шляпников още оставаха на свобода. Когато свали коженото си палто, отдолу беше облечен в късо сако, риза с колосана яка и приличаше на чиновник. Без кепето челото му изпъкваше много неестествено.
— Потърси дру-г-г-аря Па-па-лицин. Нещо за докладване?
Тя поклати глава.
— Ус-с-спех, другарко. — И другарят Молотов излезе.
Сашенка усети как по гърба от вълнение я полазиха тръпки.
В къщичката на охраната отново й отвори Верезин.
— А къде е самурът? А полярната лисица? — учуди се той.
— Твърде много привличаха внимание — отвърна тя. — Чака ли ме някой?
Другарят Иван Палицин седеше до някакви бутилки на кръглата маса пред печката. Когато тя влезе, той стана.
— Аз съм другарят Палицин, Иван — представи се той. — Познавам ви. Видях ви да говорите на работническия кръжок в Путиловския завод. — Той й протегна едрата си червена ръка.
— Помня ви — каза тя. — Вие единствен ми зададохте въпрос. Бях много притеснена.
— Нищо чудно. Едно момиче, интелектуалка, сред нас, простите работници. Вие говорихте пламенно и ние бяхме много благодарни, че момиче като вас е дошло да ни помогне.
Сашенка знаеше какво има предвид под „момиче като вас“ и това я засегна. Сигурно той го забеляза, защото добави:
— Ние идваме от съвсем различни светове, но вие ми кажете каквото знаете и аз ще споделя каквото знам.
Тя изпита благодарност. Висок близо два метра, с рошава коса, с широки скули и дръпнати очи, наследство от татарските прадеди, Ваня Палицин олицетворяваше истинския руски селянин и обикновения петроградски работник. Сашенка знаеше, че за разлика от Мендел и Молотов, той наистина беше обикновен работник: започнал да се труди в Путиловския завод още от осемгодишен, говореше като истински пролетарий. Ето това е героят, мислеше си Сашенка, за когото Маркс е създал своето учение и заради когото тя се беше включила в движението.
— Другарко Полярна лисица, трябва нещо да ви предам, всъщност няколко неща. Знаете ли какво да правите с тях?
— Знам.
— Седнете. Какво ще пиете — коняк? Водка? Ние с другаря Верезин се почерпихме, нали, Игор?
— Приеха ме в партията — похвали се Верезин.
— Честито, другарю Верезин — каза Сашенка. Само партийните членове заслужаваха почтителното обръщение „другарю“. Но Мендел беше й заръчал: никакви странични разговори. „Интелигентите прекаляват с конспирацията, помисли си тя, а истинските пролетарии гледат на нещата много по-просто.“
Ваня Палицин, който носеше бродирана селска риза, ботуши и брич, й подаде загънат в парче плат „булдог“. Смазаният метал на оръжието лъщеше.
— Занесете това на печатаря в гостилницата на улица „Гогол“. Той е грузинец, красив е дяволът. Гледайте да не ви завърти главата! — Ваня я погледна право в очите и се усмихна.
Удари три часът, Сашенка отмина Таврическия дворец и взе трамвая надолу по Литейния мост. Чувстваше тежестта на заредения маузер и кутията с патрони в джоба си. Напипа дръжката, усети хладната стомана. За първи път беше въоръжена, макар че никога не беше се опитвала да стреля. Дали това не беше някое от малките изпитания на Мендел? Но какво е революцията без динамит? Дали партията нямаше нужда от нея, за да ликвидира някой агент-провокатор? Това я наведе на мисълта за Саган. Знаеше, че той отново ще я намери.
Взе шейна с един кон до ресторант „Кервансарай“ на улица „Гогол“, кръчма в турски стил в едно мазе, посещавана главно от работници и бедни студенти. Входът беше незабележим, тя мина по коридор, който минаваше под улицата. Провирайки се между масите, усещаше миризмата на цигари, на салам, застояло вино, видя как се умълчаха студентите на една маса, когато мина покрай тях.
В един тъмен ъгъл седеше с чаша червено вино сам мъж с огромна бяла кавказка папаха и военен шинел.