— Чакам ви, другарко Полярна лисица. Аз съм Ираклий Сатинов — поздрави я грузинецът, който беше променил по руски маниер истинската си фамилия Сатинадзе. — Последвайте ме, другарко.
Той я заведе в дъното на заведението и отвори вратата към килера с виното. Там въздухът беше влажен и зловонен. Наведе се и вдигна капака на един люк. Извити метални стъпала водеха надолу към печатницата. Тя дочу ритъма на машината, който напомняше жужене на механична пчела. Мъже в груби платнени ризи изнасяха купчини грапави вестници, които завързваха с червени въжета. Вонеше на газ и изгоряла хартия.
Сатинов свали папахата.
— Аз току-що се върнах в Питер. От Баку. — Твърдата му гъста коса лъщеше синьо-черна и падаше ниско над челото му. Той беше висок, жилав и мускулест; от него струеше чиста мъжка сила. — Имате ли позиви за мен?
Тя му подаде пакета.
— Радвам се да се запознаем, другарко Полярна лисица — каза грузинецът без ни най-малка ирония, като й целуваше ръка.
— Същински джигит! — отбеляза тя леко предизвикателно. — Може би и лезгинка танцувате? А „Сулико“ можете ли да изпеете?
— Няма по-добър танцьор от мен. Тая вечер може да попеем и да пийнем малко вино.
— Не, другарю — отвърна Сашенка. — Нямам време за подобни глупости. И вие също.
Сатинов явно не се обиди. Засмя се звучно и вдигна ръце, сякаш се предава.
— Прощавайте, другарко, но ние, грузинците, сме с по-горещи сърца от руснаците! Желая ви успех! — Той я изведе през друг изход и тя се озова в пуст двор зад улица „Гогол“.
На края на тясната уличка се огледа за опашка по законите на конспирацията. Нямаше никого. Изчака. На улицата не се виждаше жива душа. Изведнъж я обзе неистова радост: изпита желание да се смее и весело да танцува под влияние на обаянието на двамата конспиратори — Палицин и Сатинов, — младежи от различни социални прослойки, но обединени от общото дело. Дълбоко в себе си тя знаеше, дори бе твърдо убедена, че бъдещето е на тези момчета, това е и нейното бъдеще. Суровият живот още повече подсилваше тази убеденост. Нищо чудно, че хора като Мендел бяха фанатици. Правило? Отговорност? Семейство, брак, пари? Спомни си колко се зарадва баща й, когато получи последния договор за доставка на 200 хиляди пушки, помисли си за заблудената си, нещастна майка. Това е смърт, рече си тя, ужасна, жалка, смърт приживе.
Сашенка мина през прохода в друг двор. Едно от правилата на Мендел: никога не влизай в сградата през официалния вход и винаги проверявай дали има два изхода. В Русия до черния вход не стоят нито пазачи, нито портиери.
В двора Сашенка отвори задната врата и изкачи тъмните студени стъпала до последния етаж, задоволявайки се със слабата светлина на уличните лампи. Беше идвала тук по-рано, но тогава другарят не дойде на срещата. Може би е тук сега.
Тя отключи вратата и бързо я затвори след себе си. Апартаментът тънеше в мрак, но тук беше тъмно дори и през деня — пещера с азиатски килими, стари газени лампи, пухени юргани и матраци. Тя вдиша познатия аромат на нафталин, солена риба и пожълтели книги. Отиде в кухнята и пипна самовара, както я беше учил Мендел — той беше студен. В спалнята стените бяха покрити с библиотеки, по пода бяха подредени купчини „Аполон“ и други литературни списания.
Но нещо я караше да бъде нащрек. Тя затаи дъх. Проявявайки болшевишка предпазливост, пристъпи тихо, а по гърба й като светкавици пробягаха нервни тръпки. Влезе в дневната. Чу се драсване на кибрит и една газена лампа освети стаята.
— Моите почитания! Мислех, че никога няма да дойдете — чу тя познат глас. Тогава какво толкова я наплаши?
— Стига сме си играли на котки и мишки! — промълви тя, едва преглъщайки от вълнение. Но сега имаше маузер и това й придаваше увереност. — Вдигнете лампата!
Той освети лицето си.
— Купихте ли си от очарователните роклички, Земфира?
Ротмистър Саган седеше на стола, облечен в зле ушит черен костюм и папийонка. На пода беше захвърлено коженото му палто.
— Какво правите тук? — Тя усети, че гласът й е неестествено висок и леко писклив.
— Вашият другар няма да дойде. Ние го прибрахме. Утре специалната комисия ще го осъди на две години заточение в Сибир. Нищо сериозно. И за да не си губите напразно времето, вместо него дойдох аз.
Тя повдигна рамене, опитвайки се да запази самообладание.
— И какво от това? Тази тайна квартира вече е провалена и ако не смятате да ме арестувате, ще се прибера вкъщи да поспя. Лека нощ. — Но когато се обърна, Сашенка си спомни заповедта на Мендел. Трябваше да опознае Саган по-добре. Освен това беше любопитна защо е дошъл тук. — Или може би е късно за сън?