— Да, струва ми се — каза агентът, отметна косите си от челото и неочаквано придоби по-млад вид. — Вие сова ли сте?
— Сутрин ми се спи, а нощем не мигвам. Конспирацията ми допада. А вие, ротмистър? Ако аз съм сова, вие сте прилеп.
— Аз живея на ръба на острието. Като вас и вашия вуйчо Мендел. Когато се прибера и легна, сън не ме лови. Тогава ставам и чета стихове. Ние толкова обичаме конспирацията, че тя ни променя, ние не можем да мислим за нищо друго. Ние, конспираторите, Сашенка, сме като вампири. Ние пием кръвта на работниците, а вие — кръвта на кръвопийците, които смучат кръвта на работниците. Съвсем по Дарвин.
Тя се засмя звучно и седна на ръба на металното легло, където матракът се оцветяваше в жълто-синьо от съскащата лампа.
— „Ние, конспираторите?“ Между нас няма нищо общо, вие сте полицейски началник. Ние имаме научнообоснована програма, а вие само реагирате на нашите действия. В крайна сметка ние ще победим. Вие ще бъдете победени. Вие сами копаете гроба на експлоататорите.
Ротмистър Саган се подсмихна.
— Досега не виждам признаци за това. В момента вашата прехвалена партия се състои от шепа фанатици: интелектуалецът Мендел Бармакид, работникът Шляпников, младежът от средната класа Скрябин, чийто партиен прякор е Молотов, няколко работнически кръжоци и неколцина бунтари на фронта. Ленин е в чужбина, а останалите са в Сибир. Оставате вие, Сашенка. Едва ли има повече от хиляда опитни болшевики в цяла Русия. Но на вас ви е много забавно, нали? Да се правите на революционерка.
— Заблуждавате се, Саган — разпалено възрази тя. — Опашките стават все по-дълги, хората — все по-гневни и по-гладни. Те искат мир, а вие ги карате да мрат за кървавия Николай — Николай Втори и последен, за предателката, германката Александра, за перверзния Распутин…
— За когото знаете всичко от майка си. Нека се опитам да ви кажа нещо. Вашите родители са пример за това колко дълбоко е затънала Русия в продажност и корупция.
— Съгласна съм.
— Сегашната система напълно пренебрегва интересите и правата на работниците и селяните.
— И това е вярно.
— И ние знаем, че селяните имат нужда от хляб, но и от права и от представителство в органите на властта, от защита от капиталистите. Те трябва да имат земя, нужен им е мир. Мечтата на баща ви за блок на прогресивните партии е твърде скромна и твърде закъсняла. Необходима е истинска промяна.
— След като имаме еднакви възгледи за всичко, защо не сте болшевик?
— Защото вярвам, че скоро ще има революция.
— И аз вярвам!
— Не, не вярвате. Изповядвайки марксизма, вие трябва да смятате, че социалистическа революция засега е невъзможна. Руският пролетариат е още незрял. Ето къде не съвпадат възгледите ни. Ако се ръководим от нашите убеждения, няма да има болшевишка революция.
Сашенка въздъхна.
— Вижданията ни са толкова близки. Жалко, че по този въпрос нямаме съгласие.
Възцари се мълчание, след което Саган смени темата.
— Чували ли сте новите стихове на Маяковски?
— Ще ги рецитирате ли?
— Ще се опитам.
Към вас, които живеете от оргия до оргия
Към вас, които обичате само вино и храна…
Нататък продължи Сашенка.
Защо да си давам живота във ваша угода?
По-добре да сервирам ананасова вода
на курвата на бара.
— Чудесно декламирате, мадмоазел Цейтлина. Моите поздравления.
— В нашата страна поезията е по-силна от оръдията.
— Права сте. Трябва да използваме повече поезия и по-малко бесилки.
Тя го наблюдаваше внимателно, съзнавайки, че и двамата водят много рискована игра, което Мендел наричаше висока класа.
Ръката й, стиснала дръжката на маузера, изтръпна. Преди няколко месеца Мендел я заведе извън града в една брезова гора да я учи да стреля: скоро тя започна да улучва мишената по-често, отколкото я пропускаше. Когато партията заповяда да убие Саган, тя ще го стори.
— Какво носиш в джоба си?
Сърцето й се сви. Тя чу гласа си, който звучеше толкова непознато. Беше странен, дълбок, изненадващо спокоен.
— Арестувайте ме, ако искате. Тогава в участъка някоя от вашите медузи горгони ще ме обискира.
— Между нас има само една голяма разлика, Сашенка. Аз вярвам, че човешкият живот е свещен. Вие вярвате в терора. Защо вашите другари трябва да убиват? Нима така е устроено съзнанието им? Понякога недоумявам — престъпници ли са или са луди?
Тя отново стана.
— Имате ли семейство, ротмистър? Женен ли сте?
— Да.
— А деца имате ли?
— Още не.
— Щастлив ли е бракът ви? — Сашенка уморено потърка очи.