— Кои бракове са щастливи? — отвърна той.
— Искрено ви съжалявам — каза тя. — Аз пък никога няма да се омъжа. Лека нощ.
— Само още нещо, Земфира. Смятате, че трябва да съм вкъщи, а не тук?
Сашенка се намръщи.
— Това не е комплимент. Подозирам, че повечето мъже не искат да се прибират вкъщи. Особено такива вампири като нас.
Когато се озова отново навън, Сашенка усети как ситният мокър сняг гали лицето и миглите й. Саган определено не е обикновен полицай, мислеше си тя. Играеше си с него, предразполагаше го. Той беше по-възрастен от нея, доста по-възрастен, и беше вербувал не един двоен агент, но самодоволната му увереност в собствените му способности беше неговата ахилесова пета. По непостижим начин тя успя да го подчини и да го поднесе на партията на тепсия като главата на Йоан Кръстител.
В далечината издрънча нощният трамвай. Черният дим на заводските комини забулваше сребърния диск на луната. Разсъмваше се: небето розовееше, снегът бе добил лилав оттенък. Покрай нея изшумоля шейна и тя я спря.
Студената стомана на маузера в джоба пареше пръстите й.
— Овесът пак поскъпна — оплака се кочияшът, подръпвайки сплъстената си брада, когато конят препусна към къщата на Цейтлин на „Болшая Морская“.
21
Цейтлин почука на вратата на будоара на Ариадна и влезе, без да дочака отговор. Минаваше пладне, но тя още лежеше в леглото, облечена в копринена нощница със сини панделки, която дори не прикриваше сините петна върху белоснежната кожа на раменете й. В стаята миришеше на кафе и рози. Леонид й беше донесъл закуската по-рано и изрисуваната табла с мръсни чинии и празни чаши стоеше на масичка до леглото. Камериерката Люда подготвяше роклите за деня — една за обяд, една за визита у приятели, една за коктейл, една за вечеря. Четири тоалета, отбеляза Цейтлин. Наистина ли са нужни толкова много рокли?
— Тази става ли за чая, баронесо? — появи се Люда от дрешника с рокля от крепдешин в ръце. — О, бароне! Добро утро. — Тя направи реверанс.
— Остави ни сами, Люда.
— Да, бароне.
— Седни, Самуил — рече Ариадна и се протегна, личеше, че с удоволствие му показва тялото си. — Какво се е случило? Борсата ли се срина? Нали само за това те е грижа?
— Ще остана прав.
Той си даде сметка колко силно стиска пурата между зъбите си.
Ариадна се напрегна.
— Какво ти има? Ти винаги сядаш. Да поръчам ли кафе? — Тя понечи да позвъни.
— Не, благодаря.
— Както желаеш. Снощи толкова се забавлявах. Пак се срещнах със Стареца. Той разказваше такива невероятни неща, Самуил. Всички говорят само за новия премиер. Чуваш ли, Самуил?
— Искам развод, Ариадна — най-сетне успя да го произнесе.
Възцари се дълга тишина. Цейтлин забеляза как тя бавно осмисля думите му. Ариадна поклати глава, вдигна ръка, сякаш опитвайки се да заговори.
— Развод? Но защо? Ние живеем така от години. Ти не си ревнив. Ти си прекалено… прекалено самоуверен, за да ревнуваш. Сигурно се шегуваш, Самуил. Ние сме женени от осемнайсет години. Защо сега?
Цейтлин смукна от пурата, опитвайки се да изглежда спокоен и благоразумен.
— Просто… се уморих.
— Умори се, така ли? Искаш развод, защото си уморен?
— Ще ти дам щедра издръжка. Нищо няма да се промени. Ти просто ще живееш другаде. Нима това е трагедия?
— Ти не можеш да постъпиш така!
Баронът се беше обърнал да излезе, но тя скочи от леглото и се хвърли в краката му, като изби пурата от ръката му. Цейтлин се наведе да я вдигне, но жена му го сграбчи толкова силно, че той изгуби равновесие и се строполи до нея. Ариадна плачеше и въртеше очи като безумна. Той се опита да се освободи, но в усилието си скъса нощницата й и гърдите й се разголиха. Въпреки това тя го стискаше толкова силно, че диамантената игла се изхлузи от твърдия му нагръдник и падна на пода.
Двамата лежаха един до друг и дишаха тежко. Той погледна надолу и забеляза през гъстите кичури коса големите й тъмнокафяви зърна. Приличаше на циганка танцьорка. През ума му мина, че сигурно любовниците й я виждат такава, учудвайки се на необузданата й разпуснатост, която граничеше с лудост. „Колко странни сме ние, хората, помисли си Цейтлин. Светлината е мрак, нощта — сияние.“
През годините, макар денем да бяха почти чужди, те преживяваха страстни нощи. Денем тя му досаждаше, но призори идваше при него, дъхайки на отдавна изпито шампанско, на току-що изпит коняк, на вчерашен парфюм, на пурите на други мъже, и му шепнеше за своите приключения, за царящата наоколо потресаваща разпуснатост. Ариадна говореше на смесен селски полски диалект и развален идиш, на езика, на който си говореха, когато се срещнаха за първи път в двора на баща й, равина на Туробин, в онова еврейско село недалеч от Люблин.