Какво ли не му разказваше, какви възхитителни картини му рисуваше! Какви ли не желания и непристойности — невероятни за една уважавана дама! Веднъж някакъв неин любовник я завел в Лятната градина, място, където живеят кучета и проститутки… тя не му спести нито една подробност. Възбуден до крайност, той извърши еротични подвизи, достойни за истински атлет — той, толкова сдържаният човек, който смяташе страстта за опасна игра. На сутринта се събуди омърсен, разкайващ се, сякаш беше прекарал нощта с проститутка в някаква бедняшка стая и беше се изложил. И това представляваше собствената му жена!
— Нима вече не съм красива? — той усети уханието на рози и бадеми. — Как можеш да се отказваш от това? Нали искаш да ме любиш. Хайде, свали ме долу! Зная, че го искаш. Но си толкова студен. Нищо чудно, че съм ужасно нещастна. Шегуваш се за развода, нали, Самуил?
Тя се засмя, отначало тихо, но после отметна назад глава и се заля от смях с дрезгав глас и с цяло гърло. Той почувства топлината, която се излъчваше от нея като от печка, долови полъха на порока. Тя взе ръката му и я затисна между бедрата си, а после посочи огледалото.
— Погледни, Самойло! Виж каква чудесна двойка сме! Както когато се запознахме. Помниш ли? Ти каза тогава, че не си срещал момиче като мен. Казваше: „Ти си като дива кобилка.“
На Самуил всичко му изглеждаше другояче, дори сега се чудеше, нима е толкова непредсказуема, твърде непредсказуема за съпруга.
Баронът едва се изправи, оправяйки дрехите си.
— Ариадна, ние ставаме смешни.
Прислугата говореше: Пантелеймон се съветвал с Леонид, защото се притеснявал как да каже на господаря си, че Сашенка влачила пияната си майка по улицата. Икономът го изпратил при Шифра, старата гувернантка на барона, да му съобщи неприятната новина. Цейтлин не реагирал, учтиво благодарил на Шифра, целувайки набраздената й със сини вени ръка, докато я изпращал до вратата. Историците, мислеше си Цейтлин, се опитват да намерят едно-единствено обяснение за събитията, макар че всъщност винаги има множество причини. Той запали пурата си „Монтекристо“ и се замисли за ареста на Сашенка, за думите на мисис Луис, че съвсем не познава собствената си дъщеря, и за нежеланото навлизане на Распутин в живота му — това беше по-непоносимо от всички любовници на Ариадна. А пък и неукротимият му брат Гидеон продължаваше да гони неуморно насладите, като казваше: „Мога да пукна всеки момент и ще отида право в ада.“ Самият Цейтлин вярваше, че сдържаността и дисциплината гарантират дълъг живот.
През изминалата нощ сънува кошмари: влакове дерайлират, гърмят изстрели, сблъскват се автомобили, огън е обхванал къщата, преобръщат се шейни, започва революция, снегът е залят с кръв, а самият той е на смъртно легло, умира от туберкулоза и гръдна жаба… Сашенка седи до него и плаче. И пред самите двери към рая той изведнъж разбира, че не носи нищо. Беше заложил на богатството, а не на любовта. Беше гол, беше пропилял живота си.
На разсъмване отиде при Шифра на тавана, но старицата, свита на стола си като паяк, вече знаеше за съня му.
— Ти имаш нужда от любов в живота си — каза му тя. — Недей да живееш само с утрешния ден. Той може и да не дойде. Кой знае какво ти е писано в Книгата на живота.
Цейтлин ненавиждаше промените и се страхуваше да не рухне неговият уютен малък свят. Но нещо във веригата на битието му се размести и той не можеше да го предотврати. Отиде в стаята на Ариадна въпреки здравата си логика, като в транс — сигурно си помисли, че това е пръст на Съдбата.
Сега гледаше жена си, просната на пода.
— Друга ли си имаш? — настояваше тя. — Да не си се влюбил в някоя балерина от Мариинския? Или в циганка от „Мечката“? Ако е така, на мен ми е все едно. Разбираш ли, самовлюбен, хладен глупако, просто ми е все едно! Ще стана послушна като монахиня. Стареца ми посочи обсипания с рози път към изкуплението. Дава ми аудиенция идната седмица, на 16 декември. Само аз и Распутин. „Аз ще те науча, Пчеличке — казва той. — Ти толкова си затънала в грях, че излъчваш сатанински мрак. Аз ще те науча на любов и опрощение.“ Това казва той на своята Пчеличка. Той е добър с мен. Слуша ме с часове, дори когато приемната му е пълна с просители, генерали и княгини…
Цейтлин забоде иглата върху ризата и нагласи нагръдника си.
— Просто искам да живея нормален живот — спокойно изрече той. — Вече не съм толкова млад и мога да умра всеки момент. Нима това толкова те учудва? Флек ще уреди всички формалности.