Изпълнен с безнадеждна тъга и страх от бъдещето, той затвори вратата след себе си.
22
Върху големия трепкащ екран на кино „Пикадили“ на „Невски“ този следобед прожектираха „Сърцето й е играчка в неговите ръце“. Сашенка закъсня и пропусна началото, но когато вдигна лице към екрана и запали цигара, скоро се досети, че главният герой, минаващ за красив денди (а всъщност приличащ на натъпкан със слама витринен манекен) във фрак и бяла връзка, се разхождаше по един плаж, докато дамата в червена бална рокля съзерцаваше сините вълни.
На сцената квартет студенти от консерваторията свиреше музика, съответстваща на морския бриз. Сърцето на дамата беше разбито и тя тръгна да навлиза във водата. Дебел мъж във фрак изтича на сцената и завъртя колелото на месинговата машина. Квартетът спря да свири, а машината произведе шум, който наподобяваше шум на прибой.
В мрака на полупразния салон беше задушно от електричеството и сребристия цигарен дим, който се виеше в лъча на прожектора. Войник, дошъл на кино с любимата си, коментираше на висок глас: „Погледни, влиза във водата! Върви към дълбокото.“ Една двойка в дъното се целуваше страстно: сигурно и двамата бяха женени, но твърде бедни, за да си позволят хотел. Един пиян хъркаше. Но повечето с няма възхита гледаха екрана. Сашенка току-що беше предала на Сатинов съобщение от Мендел и имаше един свободен час до срещата във Виборг с другаря Ваня. После както обикновено следваше вечеря у дома. Появи се „Край“, изписан с витиевати букви на черен фон, преди да бъде обявен новият филм: „Алабастровата кожа на нейната шия“.
Сашенка въздъхна шумно.
— Всичко това ви изглежда ужасна глупост, нали? — обади се глас зад гърба й. — Къде е романтичното ви чувство?
— Романтичното чувство? Вие сте присмехулник и циник — отвърна тя на Саган. — Давате ли си сметка, че с помощта на киното ще превземем Русия? Този сребрист екран ще обагри света в червено. Аз пък си мислех, че денем спите…
След ареста на Сашенка те се срещаха през два-три дни, понякога посред нощ. Тя докладваше на Мендел всяка подробност.
— Бъди търпелива — съветваше я той. — Продължавай играта. Един ден той ще ти предложи нещо.
— Той смята, че може да ме очарова със своята начетеност.
— Нека си го мисли. Дори в полицията работят хора, а хората могат да правят човешки грешки. Постарай се да се влюби в теб.
Тя никога не знаеше къде и кога ще се появи ротмистърът. Докато говореха за поезия, романи и идеология, той й задаваше въпроси за партията — а Мендел още ли е в града? Кой е новият другар от Кавказ? Къде живее Молотов? А тя отвръщаше, както я учеше Мендел, на въпроса с въпрос: какви рейдове се планират, какви арести, има ли в комитета двойни агенти?
На екрана започна новият филм и струнният квартет засвири в по-бързо темпо.
— Аз няма да остана за филма — каза ротмистър Саган, като придоби изведнъж сериозен вид. — Отвън ме чака тройка. Трябва да дойдете с мен.
— Защо? Пак ли ме арестувате?
— Не, майка ви е загазила. Правя услуга на вас и на семейството ви. Ще ви обясня по пътя.
Те се качиха на шейната, завиха краката си с мечата кожа и се понесоха по леда с онова свистене, което наподобява летене. Падаше мрак и край тях светваха електрическите фенери. Шумни компании от студенти в ниски финландски шейни, украсени с панделки и звънчета, кръстосваха града. Храната не достигаше, цените растяха и Сашенка мярна голяма опашка, която се извиваше пред една фурна. Колкото по-зле, толкова по-добре, помисли си тя, ликувайки. Снегът, толкова рядко бял, беше оцветен в оранжево.
— Вкъщи ли ме водите?
Саган поклати глава.
— У Распутин. Той е изчезнал. Мисля, че е мъртъв.
— Така ли? Срамно е да признаем, че той спечели повече привърженици, отколкото Комунистическият манифест.
— По този въпрос, Земфира, ние се различаваме. За нас неговото изчезване е небесна благодат. Тялото е някъде под леда — ние ще го намерим. Императрицата не е на себе си от мъка. Не се е прибрал от вечеря в двореца на Юсупов. Младият Феликс, хомосексуалистът княз Юсупов, е затънал до гуша в тази работа, но той е женен за великата княгиня.
— А майка ми?
— Майка ви е чакала Распутин в неговия апартамент. Мисля, че след онази нощ само вие можете да помогнете…
Полицаи в сиви шинели с яки от агнешка кожа охраняваха входа на „Гороховая“ 64. Рошави младежи в опърпани студентски палта с тетрадки и тежки фотоапарати в ръце се опитваха да проникнат през бариерите, но Сашенка и ротмистър Саган бяха пропуснати веднага.
Жандармите в красивите си тъмносини мундири със сребърни копчета се криеха от студа в двора на къщата. Сашенка забеляза, че те козируваха на Саган въпреки цивилното му облекло.