На площадката колосаните ризи, добре ушитите костюми и модните обувки отличаваха офицерите от градската полиция на фона на несресаните бради и червените носове на детективите, провеждащи разследването. Офицерите от полицията поздравиха Саган и му докладваха на своя жаргон, който напомни на Сашенка за болшевиките. Може би всички тайни организации си приличат, помисли си тя.
— Идваме да приберем майка й — обясни Саган на колегите си, като я хвана за китката. Тя реши да не се дърпа.
— Качете се горе, но побързайте — каза му колегата от тайната полиция. — Директорът на департамента ще пристигне всеки момент. Министърът докладва на Нейно императорско величество в Царское село, но скоро и той ще бъде тук.
Докато влизаха в апартамента, Сашенка дочу нечии ридания. Влезе в антрето, отляво се намираше кухнята, където кипеше самовар; вдясно — главният салон, в средата на който имаше маса с недопитата чаша мадейра на Стареца. Вътре миришеше като в селските къщи в именията на Цейтлини в Украйна, но тук миризмата на зелева чорба се смесваше с лек аромат на парижки парфюм. Пълна бъркотия, помисли си тя: наредбата на селска къща трудно се съчетаваше с обстановката на канцелария на чиновник и буржоазно жилище. Приличаше по-скоро на убежище на банда разбойници.
Изведнъж зад гърба си усетиха оживление и в стаята влезе жандармерийски генерал със свитата си.
Саган го пресрещна, козирува, поговори с него и се върна при Сашенка.
— Намерили са тялото. В Нева. Той е! — Прекръсти се и после каза по-високо: — Така. Сега ние трябва да я отведем вкъщи. Тя е тук от снощи.
Воят стана по-силен и пронизителен. Саган отвори двойната врата към малка тъмна стая с голям диван и червени килими и възглавници.
Крясъците бяха животински, а в стаята беше толкова тъмно, че фигурите бяха трудно различими. Сашенка отстъпи назад, но Саган я прихвана през кръста и отново взе ръката й. Тя беше благодарна, но най-вече шокирана. Пред очите й танцуваха червени петна, докато свикваше с мрака.
— Тя е тук. Долу ви чака кола, но трябва да побързате, докато не са дошли от пресата. Хайде. Не се бойте — внимателно я подбутна Саган. — Това е просто плач.
Сашенка пристъпи вътре.
В началото й беше трудно да различи отделните човешки фигури сред сплетените тела и крайници. Няколко жени, хванати за ръце, клякаха, търкаляха се по пода, истерично ридаеха и виеха като азиатски оплаквачки. Сред тях Сашенка видя майка си, която клатеше глава в конвулсии, чертите на лицето й бяха изострени, отворената за вик уста приличаше на рана, а очите бяха безжизнени и безумни.
— Къде съм? — крещеше Ариадна. Този глас, пронизителен и дрезгав от риданията, не приличаше на нейния. — Кои сте вие?
В стаята миришеше на остра пот и скъпи парфюми. Сашенка коленичи и се опита да стигне до майка си, но тя се отдръпна.
— Не! Не! Къде е Григорий? Той ще дойде, аз зная.
Сашенка, застанала на колене, отново се опита да хване ръката на майка си, но този път Ариадна просто се изплъзна и се разсмя истерично. Някаква дебелана пълзеше на четири крака. Сашенка изпита непреодолимо желание да стане и да избяга, но все пак това беше майка й, а сега тя си даде сметка за нещо, за което не беше се досещала — Ариадна е не само лоша майка, но понякога тя е просто безумна. Една висока и яка чернокоса селянка с черен мъх над горната устна и сключени вежди се нахвърли върху Сашенка, ругаейки я на висок глас. Тя рязко я отблъсна, но нападателката с бяла пяна на устата заби зъби в ръката й. Сашенка извика от болка, едва успя да се освободи от селянката, която, както научи по-късно от Саган, била дъщерята на Распутин, и се протегна към майка си. Улови я за ръката и за крака и я издърпа от мелето. Другите жени се опитаха да я задържат, но Саган и един полицай ги отблъснаха.
Съществото, което беше нейната майка, лежеше в краката й, трепереше и хълцаше под равнодушните погледи на Саган и полицаите, които обсъждаха предстоящата аутопсия на Распутин и гадаеха кой ли го е убил. Ръката я болеше, личаха следи от зъбите на нападателката. Забеляза, че Ариадна е със семпла рокля на цветя, доста различна от обичайните й тоалети, и предположи, че тя е имала намерение да се яви пред Стареца Григорий като бедна просителка.
— Стегнете се, мадмоазел Цейтлина. Трябва да я изведем оттук незабавно — каза Саган, слагайки бомбето си. — Аз ще ви помогна.
Двамата хванаха Ариадна под мишниците и я извлякоха в коридора. На площадката Ариадна отново се разкрещя:
— Григорий, Григорий, къде си? Какво ще правим без теб? Кой ще ни благослови? Кой ще опрости греховете ни? Григорий! Аз трябва да го дочакам! Той ще се върне за мен… — Тя се опитваше да се изплъзне, дращеше и хапеше, опитвайки се да се върне обратно в апартамента, но Саган я държеше здраво.