Той се изправи и я прегърна.
„Какво правя? — питаше се. — Полудявам ли? О, Боже, устните ни имат свои закони. Както магнезият се възпламенява при контакт с кислород, така и допирът на влюбените предизвиква нещо като химическа реакция.“ Цейтлин целуна Лала.
Тя тихо въздъхна. Той знаеше, че тя е изцяло отдадена на Сашенка, но нима самата не жадува за любов?
Тогава се случи нещо невероятно. Той я целуваше отново и отново и изведнъж тя отвърна на целувката му, затворила очи. Ръцете му се плъзнаха по тялото й. Семплата й рокля, евтините чорапи, мирисът на обикновена розова вода го изпълниха с възторг. Когато докосна бедрата й, той усети копринената й кожа. Ароматът на сапун, миризмата от горящите в камината дърва, ароматната пара на индийския чай опияняваха и двамата.
„Съвсем съм си изгубил ума и върша нещо, което ми е неприсъщо, дори глупаво — Цейтлин се опитваше да мисли рационално. — Аз, който винаги умея да се контролирам. Спри веднага, глупак такъв! Не се дръж като невъзможния си брат! Ще станеш за смях! Ще съсипеш уредения си живот.“
Но неговият живот вече беше се преобърнал и Цейтлин разбра, че това никак не го интересува.
24
На четиринайсет години Одри Луис беше напуснала селското училище в Пегсдън, Хертфордшир, за да стане гувернантка в семейството на лорд Стистед на „Итън Скуеър“ в Лондон.
Историята й, както по-късно си казваше, беше тъжна и предвидима като в евтините романи, които обичаше да чете. Прелъстяване и забременяване от непрокопсания син на работодателите й, който обичаше момичетата от прислугата, сетне последва брак с г-н Луис, петдесетгодишния шофьор, „за да не се плашат конете“. Абортът й беше унизителен, болезнен и тя едва не умря от кръвоизлив; бракът се оказа несполучлив и Одри напусна работата, като плати за добрата препоръка. Любящите й родители й предлагаха да се върне вкъщи в тяхната кръчма „Живей и остави другите да живеят“ в Пегсдън, чието название отразяваше жизнената им философия. Но тъкмо тогава тя видя обявата в списанието „Лейди“. Една дума й беше достатъчна — Русия!
В Санкт Петербург беше разгарът на лятото, когато файтонът на Цейтлини посрещна младата англичанка, слязла от германския параход. Самуил беше в бял костюм, носеше гети, сламена шапка, пръстен с опал, игла във формата на змия, а самият той излъчваше такъв оптимизъм, че веднага включи Одри в своето семейство. Беше строен и млад с кестенявата си коса и мустаци на булеварден хубавец. Семейство Цейтлини още не живееха в имението на „Болшая Морская“, а в просторен апартамент на „Гороховая“. Бяха богати, но все още провинциалисти. Ариадна с нейните удивителни теменужени очи, гарвановочерна коса и пищен бюст все още беше младата жена, която смайваше с великолепието си ложите в театрите на южните градове, докато съпругът й се занимаваше с бизнеса си и те постоянно пътуваха от Одеса в Тифлис и Баку. Ариадна се стараеше да не изостава от съпругите на руските губернатори и офицери, на арменските и азербайджанските нефтени магнати.
Лала научи, че семейство Цейтлини са евреи. Тя никога не беше срещала евреи. Лондонските й господари не общуваха с евреи, макар лейди Стистед да се отзоваваше презрително за диамантените милионери, евреи от Южна Африка, и за хилядите мръсни еврейски главорези от Русия, превърнали Ийст Енд в „разсадник на престъпления“. В Англия я предупреждаваха, че да се работи при евреи не е хубаво, но тя знаеше, че няма възможност за избор. Цейтлини от своя страна бяха доволни, че са намерили момиче, работило в дома на лондонски благородник. Удовлетворението беше взаимно — особено защото Цейтлини се оказаха много цивилизовани евреи.
Едва престъпила прага, Лала, посрещната от Ариадна, ослепително красива в тюркоазена рокля от крепдешин, бе въведена в детската стая, където спеше прекрасното дете.
— Ето я! Voila ma fille — каза Ариадна на своя претенциозен френско-английски. — Едва не умрях при раждането. Повече никакви деца. Предупредих Самуил, че заслужавам малко забавления! Тя е своенравна, неблагодарна и неуправляема хлапачка. Ако можете поне малко да я поопитомите, мисис Линтън…
— Луис, Одри Луис, мадам.
— Да, да… отсега нататък тя е ваша.
На тази среща мисис Луис стана Лала и се влюби в Сашенка. Тя самата нямаше двайсет години и момиченцето не беше много по-малко от нея. Лекарите в Лондон бяха казали на Одри, че няма да може да има деца, и тя изведнъж с цялата си душа обикна Сашенка.
И детето, и гувернантката толкова се нуждаеха една от друга, че Лала замени на Сашенка майката, стана истинската й майка. Как се забавляваха двете — караха кънки и шейна през зимата, пътуваха с файтон, събираха гъби и къпини през лятото. И винаги се смееха.