Цейтлини непрекъснато пътуваха — от Одеса в Петербург, оттам в Баку и Тифлис, с влак, но в отделно купе. По време на тези дълги преходи Лала опознаваше Русия.
В Баку отсядаха в дворец, копие на френско шато, построен от бащата на Цейтлин, разхождаха се по морския бряг, заобиколени от телохранители с фесове, въоръжени с пушки берданки. В Одеса отсядаха в хотел „Лондонская“ на самия Приморски булевард, точно над прочутата одеска стълба. Лала прекарваше свободното си време в кафенетата на „Дерибасовская“. Но Грузия покори сърцето на англичанката.
В Тифлис е пролет, във вълшебния Тифлис, Тифлис — столицата на Кавказ, по средата на пътя между нефтените кладенци на Цейтлин в Баку на Каспийско море и нефтените танкери в Батуми, на Черно море.
Там Цейтлини наемаха имението на разорен грузински княз, към което водеше павиран път сред стръмните склонове на Свещената планина. В къщата гостуваха руски полковници и арменски милионери. Ариадна ги посрещаше с весел смях, застанала сред лозите на балкона, а в мрака проблясваха белите й зъби и теменужените очи.
Тя никога повече не влезе в детската стая. „Луис и детето пътуват с багажа“ — бяха обичайните й думи. Но Цейтлин, макар да беше много зает, се отбиваше в стаята на Сашенка и като че ли я предпочиташе пред будоара на съпругата си, където се тълпяха офицери и чиновници във фракове и цилиндри, в мундири с пагони и орденски ленти. Беше прието да се порадват на децата в гостните, след което веднага ги извеждаха, но Цейтлин обожаваше своята Сашенка и отново и отново я целуваше по челото.
— Трябва да отивам да работя — сякаш се извиняваше той. — Но ти си толкова сладка, скъпа Сашенка. Бузките ти са като прасковки, просто да ги изядеш!
Веднъж вечер, в един от редките си почивни дни, Лала си облече празничните дрехи, взе чадър и излезе да се разходи по главната улица покрай белия дворец на наместника, където, както беше чула, Ариадна шокирала офицерските съпруги с дълбоките си деколтета и безумните танци. Улиците на Тифлис ухаеха на люляк и момина сълза. На път към Ереванския площад тя мина покрай театри, операта и богати имения.
Бяха я предупредили да бъде предпазлива на площада и тя скоро разбра защо: шумните, мръсни странични улички гъмжаха от турци, персийци, грузинци и войнствени планинци в най-ярки и дивашки костюми, въоръжени с ками и старинни пушки. Водоносци и носачи влачеха количките си. Офицери се разхождаха с дамите си, но нямаше нито една сама жена. Едва стъпила на площада, Лала беше заобиколена от тълпа хлапета и продавачи — те викаха всеки на своя език, всички се надпреварваха да предлагат стоката си — килими, дини, тиквени семки и боб. Пламна разправия между един персиец — водоносец и грузинско хлапе; някакъв чеченец извади кама. Беше привечер, но жегата бе непоносима. Лала се поддаде на паника, но изведнъж тълпата се разтвори и тя усети, че я качват в един файтон.
— Мисис Луис — чу тя гласа на Самуил Цейтлин, който беше облечен в английски спортен блейзер и бели панталони, — много смело, но и безразсъдно е да дойдете тук сама. Искали сте да видите арменския пазар? Той не е безопасен за самотна дама, но е много екзотичен — ще дойдете ли с мен?
Одри забеляза, че той държи бастун с вълча глава.
— Благодаря, но по-добре да се върна при Сашенка.
— Радвам се, мисис Луис, че толкова се грижите за единственото ми дете, но нищо няма да случи, ако остане с Шифра за един час — каза Цейтлин. — Нали не възразявате? Да се разходим тогава. С мен няма от какво да се страхувате.
Цейтлин й помогна да слезе от файтона и те се гмурнаха в шумната тълпа. Хлапетата предлагаха грузински лакомства, персийци с фесове наливаха вода от мехове; наоколо се разхождаха руски офицери в бричове и кители със златни копчета; черкези със саби и патрондаши скачаха от яките си коне. Водоносци викаха „Студена вода, насам!“, а ароматът на топъл хляб, пържени зеленчуци и купища подправки действаше опияняващо.
Цейтлин я поведе по стръмните алеи и тъмните кътчета на пазара, където хлебари печаха тънки грузински лаваши, арменци продаваха кинжали и обковани със сребро седла, татари — шербет; в задните стаи сновяха забулени жени, понякога те коленичеха на персийските килими, за да се помолят на Аллах, а стар евреин свиреше на латерна.
Докато вървяха, Лала хвана Цейтлин под ръка и в това нямаше нищо неестествено. В малко кафене на щандчето с подправки той й купи леден шербет и чаша бяло грузинско вино, охладено, уханно, искрящо на слънцето.