Един слуга стовари пътните чанти на земята, тя ги прескочи. А когато пътя й препречи тежък ролс с княжески герб върху лъскавата врата, Сашенка просто я отвори, скочи вътре и излезе от другата страна.
Моторите кихаха и ръмжаха, клаксоните бибипкаха, конете цвилеха и биеха с копита по снега, слугите се олюляваха под тежките сандъци и пътни чанти, а ругаещите кочияши и шофьори се опитваха да си проправят път през движението, пешеходците и купищата мръсен сняг. Сякаш армия разтуряше своя лагер, но армия, командвана от генерали в бели престилки, наметки от чинчила и палта от норки.
— Сашенка! Насам! — Лала стоеше на страничното стъпало на колата и трескаво махаше с ръка.
— Лала! Прибирам се у дома! Свободна съм! — За миг Сашенка забрави, че е сериозна жена с мисия в живота и няма време за глупости и сантименти. Тя се хвърли в обятията на Лала, а след това в колата, вдъхвайки познатата миризма на кожа и английски дамски парфюм. — Къде са бисквитите?
— На седалката, скъпа! Ти завърши срока! — рече Лала, притискайки я силно. — Толкова си пораснала! Нямам търпение да се върнеш у дома. Всичко е готово в малкия салон — фунийки, джинджифилов кейк и чай. Сега можеш да хапнеш от бисквитите.
Но точно когато разтвори ръце, за да пусне Сашенка, върху лицето й падна сянка.
— Александра Самойловна Цейтлина? — от двете страни на вратата на колата стоеше по един жандарм.
— Да — отвърна Сашенка. Изведнъж почувства леко замайване.
— Елате с нас — каза един от жандармите. Той стоеше толкова близо, че тя виждаше порите на сипаничавото му лице и космите на червеникавите му мустаци. — Веднага!
3
— Арестувате ли ме? — бавно попита Сашенка, оглеждайки се наоколо.
— Ние задаваме въпросите, госпожице — сряза я другият жандарм, който беше с остра брада и дъхаше на вкиснало мляко.
— Чакайте! — намеси се Лала. — Тя е възпитаничка на института. Какво искате от нея? Сигурно имате грешка.
Но те вече водеха Сашенка към една шейна, спряна встрани.
— Питайте нея, ако искате да знаете — извика жандармът през рамо, стискайки здраво Сашенка. — Хайде, кажи й, малка глупачке. Ти знаеш защо.
— Не знам, Лала! Ужасно съжалявам! Кажи на татко! — провикна се Сашенка, преди да я избутат в задната част на шейната.
Кочияшът, също в униформа, изплющя с камшика. Жандармите се качиха след нея.
Когато гувернантката се скри от погледа й, Сашенка се обърна към офицера с брадата.
— Защо се забавихте толкова? — попита тя. — От доста време ви очаквах. — Беше приготвила тези думи за неизбежния момент на ареста, но за съжаление полицаите, изглежда, не я чуха, тъй като конете препускаха напред.
Сърцето на Сашенка биеше лудо, докато шейната безшумно се плъзгаше край Таврическия дворец към центъра на града. Зимните улици бяха тихи, затрупани със сняг. Притисната между широките рамене на двамата жандарми, тя се облегна назад, обгърната от топлината на тези слуги на самодържавието. „Невски проспект“ беше пълен с шейни и коне, няколко коли и трамваи трополяха и просветваха в средата на улицата. Газените фенери, които горяха през зимата денонощно, светеха като розови ореоли в падащия сняг. Тя се огледа настрани — така й се искаше да я види някой познат! Някоя от приятелките на майка й, докато излиза от магазините в безистена на „Гостиний двор“ или „Пасажа“ с безредието от руски фолклор — икони, препарирани мечки и самовари.
Край нея преминаваха мигащите фенери и електрическите лампи по огромните фасади на министерствата, дворците в охра и бляскавите витрини в града на Петър Велики. Ето го и „Пасажа“ с любимите магазини на майка й — английският, с ухаещите сапуни и туидените сака, „Друс“ — за английски мебели, „Брокар“ — с френските парфюми. Палави снежинки, носени от лекия вятър, се сипеха наоколо. Сашенка се чувстваше нервна, но не и изплашена. Беше родена на този свят, за да преживее това приключение; то беше нейното призвание.
Интересно, къде я карат? В полицейското управление на „Фонтанка“? Но шейната зави по „Садовая“ покрай зловещия Михайловски замък, където дворяните благородници бяха убили безумния император Павел. Сега в мрака се мержелееха кулите на Петропавловската крепост. Дали нямаше да я погребат жива в занданите на Трубецкия бастион? Но шейната продължи напред по Литейния мост.