— Браво, другарко Полярна лисица — похвали я Мендел. — Ти се оказа права.
Сашенка се изчерви от гордост. Сега тя е истински боец на партията, а не глезено дете на израждащата се класа.
— Да продължавам ли да се срещам със Саган?
Очите на Мендел, увеличени от дебелите лещи, се вторачиха в нея.
— Мисля, че е влюбен в теб.
Тя се засмя и поклати глава.
— В мен? Сигурно се шегувате. Никой не се влюбва в мен. Саган говори главно за поезия. Той добре си знае ролята. Помогна ми за мама, но се държи съвсем делово. А пък и аз съм болшевичка, другарю, аз не флиртувам.
— Няма що, говорел за поезия! Не ставай наивна, момиче. Значи той те желае!
— Не! Категорично не! — Сашенка се изчерви от смущение. — Той ни симпатизира, затова ни предупреди за акцията.
— Те винаги казват така. И понякога това е вярно, но не се хващай на неговите уловки.
Мендел често минаваше на идиш, езика на неговото детство. Ариадна говореше на руски без акцент, докато при Мендел все още се долавяха силни полско-еврейски интонации.
— Ако сте прав за неговото безнравствено поведение, другарю, мисля, че не си струва повече да се срещам със Саган. Тази сутрин ми е изпратил бележка да ме покани на разходка с шейна извън града. Аз, разбира се, отказах, а сега със сигурност няма да отида.
— Не бъди такъв шлимазел[4], Сашенка — отвърна той. — Ти не знаеш какво е най-доброто тук, момиче. Пази се от буржоазния морал. Ние ще решаваме кое е морално и кое — не. Каквото нареди партията, ще го направиш! Ако той те желае, още по-добре.
Сашенка се притесни още повече.
— Искате да кажете…
— Ще отидеш на разходката с шейна — ядосан избоботи той. — Ще се срещаш с този негодник колкото е нужно.
— Но той ще иска нещо в замяна.
— Ще му подхвърлим един-два залъка. Но в замяна искаме къс злато. Първо, измъкни името на предателя, който е издал печатницата. Без това име операцията е провал. Партията ще бъде разочарована. Бъди нащрек. Така! Това е всичко.
Устните на Мендел бяха посинели от студ.
— Да слизаме, преди да сме се вкочанили. Как се справя майка ти с развода?
— Аз не я виждам. Доктор Гемп казва, че тя е ту в състояние на истерия, ту на меланхолия. Сега е на хлорал, бром и опиум. Татко иска да опита с хипноза.
— Ще се жени ли за мисис Луис?
— Какво? — Сашенка сякаш онемя, дъхът й секна. Баща й с Лала? Какви ги говори той? Но Мендел вече слизаше надолу.
Фабричните свирки отново се разнесоха из целия град, но черните покриви скриваха назряващото недоволство долу, на улиците. „Светът наистина се е побъркал“, помисли си тя.
28
На другия ден се постопли. Слънцето и луната се гледаха подозрително на млечното небе. Редките облаци приличаха на две овци и един овен, нагазили в снежно поле. Фабриките стачкуваха.
Докато пътуваше с трамвая към Финландската гара, Сашенка гледаше как от заводите по мостовете вървят тълпи стачкуващи работници. Протестите започнаха във вторник, на Международния ден на жената, и продължаваха вече трети ден.
— На крак, о, парии презрени, на крак, о, роби на труда! — пееха тълпите демонстранти, развели червени знамена, като от време на време прекъсваха пеенето с възгласите: — Долу самодържавието! Дайте ни хляб и мир!
Казаците се опитаха да ги върнат от Александровския мост, но как ще спреш десетки хиляди гладни хора? Сашенка видя как жени, забрадени по селски, чупеха витрините на Елисеевския магазин, на бакалниците по „Невски“ и грабеха храна: „Нашите мъже гинат на фронта! Дайте ни хляб! Децата ни умират от глад!“
По улиците бродеха много безпризорни деца с издути кореми и с лица на стари маймуни. На ъгъла седеше едно хлапе с хармоника и пееше.
Изоставен, отритнат, от детинство съм сам.
Ох, ти, участ сирашка — само мъките знам.
А умра ли — във гроб ще положат и мен.
Никой няма да дойде до гроба студен.
Никой, никой… Но пукне ли там пролетта,
славей сладко ще пее над мен в утринта.
Сашенка даде на момчето пари и червена листовка.
— След революцията — каза му тя — ще имаш хляб; ти ще си господарят; чети Маркс и всичко ще разбереш. Започни с „Капиталът“, а после…
Но момчето вече беше избягало.
За днес Сашенка нямаше специална задача от партията. Призори тя се срещна с Шляпников в тайната квартира на „Широкая“.
— Демонстрациите са губене на време, другарко — твърдеше той. — Излишно пилеем листовките. Това няма да доведе до нищо като всеки бунт.
В петък работниците убиха един полицай на Аничков мост, тълпата нахлу и разграби сладкарницата на Филипов, откъдето готвачката Делфина купуваше любимата кремпита на барон Цейтлин.