Властта отвръщаше на удара, като наводни града с казаци и войници. Петроград заприлича на военен лагер. Всяка уличка, всеки мост се охраняваха от картечници и бронирани коли; по площадите се разгръщаха кавалерийски ескадрони.
Театрите продължаваха да работят, Ариадна се пооправи и те с Цейтлин отидоха в Александринския театър да гледат Лермонтовия „Маскарад“ — най-авангардното представление. „Донон“ и „Констант“ бяха претъпкани, оркестрите в „Европа“ и „Астория“ свиреха валсове и танга.
Сашенка имаше среща със Саган, но мина първо през тайната квартира на „Невски“ 153. Мендел, който беше с Шляпников и Молотов, я накара да се успокои.
— Пуснете няколко изстрела над главите на тези работници, дайте им по самун хляб и недоволството ще стихне.
Никой не възрази. Може би са прави, мислеше си Сашенка колебливо.
На Финландската гара тя по навик провери за полицейска опашка. Усъмни се в един, но лесно се измъкна и се качи на влака в трета класа. На студа парата сякаш излизаше на кълба от вагоните и ги обгръщаше като вълшебна магия.
Срещата със Саган беше в Белоостров, малко градче до финландската граница. Тя беше единственият пътник, слязъл от вагона. Саган вече я чакаше в една тройка и пушеше пура, загърнат в кожи. Сашенка се качи на шейната, а той покри коленете й с кожена наметка. Кочияшът се изхрачи в снега, изплющя с камшика и шейната потегли. Сашенка си спомни за техните разходки с Лала в семейната шейна с инкрустации от слонова кост, със семейния герб на вратите и самурената тапицерия. А сега тази паянтова шейна със скърцане и тракане се носеше по полето, пияният кочияш в овчи кожух и килната настрани шапка плющеше с камшика над мършавите задници на кльощавите коне. От време на време се обръщаше ту към конете, ту към пътниците си, но думите му се губеха в свистенето на шейната и тропота на копитата.
— Не трябва ли да сте в Питер и да се борите с проклетите фараони? — попита я Саган.
— Работниците просто са гладни, те не са готови за борба. Но вие не се ли тревожите?
Той поклати глава.
— Ще покрещят и ще им мине.
— Партията е съгласна с вас. — Тя се вгледа в лицето му: стори й се напрегнат и угрижен — преуморен от двойствения живот, изтощен от неуспешния брак, главоболията и безсънието. Имаше усещането, че вълната от напрежение, обхванала града, ще погълне и него
Тя поклати глава, спомняйки си упрека на Мендел. Откъде ще знае той, ако никога не се е срещал със Саган и със сигурност никога не ги е виждал заедно? Не, Саган й беше станал нещо като приятел — само той разбираше какво е да имаш майка като Ариадна. Сашенка чувстваше, че и той я харесва, но не по онзи начин. Съвсем не! Саган дори не прилича на полицай, а по-скоро на поет със своята дълга непокорна руса коса, която му отиваше. Те бяха противници в много отношения, тя го съзнаваше, но взаимното им разбиране се дължеше на взаимното им уважение, на споделяните идеи и вкусове. Сашенка имаше сериозна задача и когато тя приключи, сигурно повече никога няма да се видят. Но тя беше доволна, че Мендел й нареди да се срещне още веднъж със Саган. Много доволна. Имаше да му разкаже за семейството си, а на кого другиго би могла да се довери?
— А у дома имаме новини — започна тя. Какво лошо, ако разкаже някоя безобидна семейна клюка. — Мисис Луис! Моята Лала! Мендел има шпионин в „Донон“. Така го научих. Когато поставих въпроса на папа, той се изчерви, отмести поглед и отрече, но накрая призна, че е искал ръката й само заради мен, за да ми създаде по-щастлив дом. Сякаш това ме интересува! Но сега той казва, че няма да се разведе с мама. Тя е много уязвима. Попитах Лала, тя ме прегърна и каза, че била отказала веднага. Те са такива деца, другарю Пьотър. Светът им скоро ще рухне, а те продължават да свирят като оркестъра на „Титаник“.
— Това засяга ли ви? — попита той, навеждайки се към нея. Тя забеляза, че русите му мустаци са подстригани също като на баща й.
— Не, разбира се — отвърна дрезгаво Сашенка, — но от Лала не съм очаквала такова нещо!
— Гувернантките често се влюбват в стопаните си. Моята първа любов беше гувернантката на сестра ми — призна Саган.
— Не може да бъде! — тя изведнъж се разочарова от него. — А жена ви?
Той поклати глава.
— Вкъщи се връща само физическата ми обвивка. Аз излизам и се прибирам като призрак. Започнах да се съмнявам във всичко, в което преди вярвах.
— Лала беше моята довереница. А вие с кого си говорите?
— С никого. Във всеки случай не и с жена си. Понякога си мисля, че може би вие сте единственият човек, с когото мога да бъда себе си, защото сме полунепознати, полуприятели, разбирате ли?