Выбрать главу

Още от Пажеския корпус Саган винаги е бил в първите редици, беше и най-добрият по време на двегодишното обучение в училището за детективи. Беше научил антропометричните таблици на Бертильон, автор на системата на методите за съдебна идентификация, спечели състезанията по стрелба на занятията по огнева подготовка, безупречно премина практическия курс при ротмистър Гласфет и овладя „Инструкциите за организирано управление на вътрешните агенти“, които прилагаше педантично върху Сашенка. Беше научил наизуст изтънчените препоръки на полковник Зубатов, гения на „Охранка“, написал следното: „Трябва да се отнасяте към своя информатор като към любовница, с която имате роман.“ Наистина не можеше да се вербува революционерка, без да се прилагат в една или друга форма рицарските закони. Дори да се позволява на глупавите девойки да се смятат за сериозни хора, които не приемат и намека за флирт, но се държат невъздържано в сексуално отношение. Саган беше следвал препоръките на Зубатов с една от своите двойни агентки от есерите и с друга — от болшевиките. И двете не бяха красавици, но в леглото драмата на шпионажа компенсираше щедро често скучната естетика.

Саган винаги се подготвяше прецизно за срещите си със Сашенка, като прослушваше ритмите на последното танго, научаваше купища от онези безсмислени стихове на Маяковски, който беше й завъртял главата. Нейната преданост към болшевизма превръщаше работата в детска игра: хората без чувство за хумор са най-податливи, мислеше си той. Като повечето революционери и тя беше чифутка — от онези вероотстъпници, които или подкрепяха безбожния марксизъм, или служеха на германския кайзер. Той се усмихна на собственото си либерално заключение — той, който ревностно служеше на вярата, царя и отечеството, предан на стария ред.

Сега, възползвал се от писалката и мастилото на началник-гарата, започна да пише рапорт до генерала:

Ваше превъзходителство, удовлетворен съм от хода на работата с агент 23Х (Полярна лисица), който най-после започна да доказва, че е полезен. Както е известно на Ваше превъзходителство, аз се срещах тайно с този член на РСДРП (б) единайсет пъти, включително и първият разпит. Часовете работа не бяха пропилени и скоро ще имаме значителни резултати. Като използвахме нашите екипи за външно следене, успяхме чрез движението на Полярната лисица да арестуваме трима болшевики със сравнително висок ранг и да установим новия адрес на нелегалната печатница.

Цената на вербуването на този агент беше: 1. морална — тя се убеди в моята симпатия към каузата и към нея лично (моето участие в измъкването на майка й от апартамента на Тъмния беше твърде навременно, с което спечелих доверието й); и 2. тактическа — предаването на името на портиера (нов член на партията с кодово име Конногвардеец), което не ни коства нищо, тъй като ние не успяхме да го вербуваме като платен агент въпреки щедрото възнаграждение (100 рубли месечно) според инструкцията на Столипин „За реда на вербуване и използване на платените агенти“.

На днешната среща агентът издаде името на двама революционери: меншевик и болшевик терорист, като последният отдавна се издирва от отделенията в Баку, Москва и Петроград. Аз ще организирам наблюдение в съответствие с „Инструкциите за външно наблюдение“ на генерал Трусевич и ще ги арестувам след това. Моля за вашето разрешение да продължа и в бъдеще да работя с агент Полярна лисица, тъй като смятам, че ползата от нея за службата ни зависи от моята работа. Възможно е да ни е съобщила посочените имена по разпореждане на своето ръководство, но аз смятам, че заплахата от разобличаване пред собствените й другари ще я накара да ни се подчинява.

Наша основна задача остава арестуването на Мендел Бармакид, нейния вуйчо (кодово име Сакатия; известен и като другаря Барамян, другаря Пещ и др.), и целия Петроградски комитет, но аз съм напълно уверен, че тази организация сега е напълно разгромена и не представлява никаква заплаха в близко бъдеще…

Горката Сашенка, помисли си той самодоволно, но дълбоко в душата си съзнаваше, че тя е най-ярката звезда на неговия небосвод.

Не може да се каже, че той очакваше с нетърпение да се види с жена си или с генерал Глобачов. Ако можеше да прави каквото иска, щеше да се среща със Сашенка в конспиративната квартира всяка вечер.