— Толкова ми е приятно, Ариадна, че все пак дойдохте в такава вечер, и вие също, мадам Палеолог. Мислехме дали да не отменим приема, но скъпият княз Василий категорично забрани. Той каза, че това е наш дълг, да, наш дълг. Говорихме с генерал Кабалов и той ни увери…
Нов тътен. Цейтлин и посланикът останаха вън на стъпалата, взирайки се в нощта. Гостите прииждаха с лимузини и шейни. Диаманти и смарагди проблясваха като капчици роса в ушите на дамите, а самите те напомняха животни в лъскавите си кожи. Въпреки хапещия студ силните парфюми спираха дъха. Цейтлин си запали пура и предложи и на посланика.
И двамата мълчаха. Посланикът знаеше за скока на цените, за предупрежденията на тайната полиция за предстоящи безредици и бе изненадан, като видя министрите и великите князе да играят карти.
Цейтлин бе потънал в собствените си мисли. Той вече бе преживял стачки, демонстрации, погроми, две войни и революцията от 1905 година, като всеки път ставаше по-богат и силен. В дома му отново цареше спокойствие; нехарактерният за него изблик на безумие и съмнения отмина.
Инжекциите опиум на д-р Гемп вдигнаха Ариадна на крака; разводът беше забравен; записаха Сашенка при професор Раев; Лала изглеждаше спокойна и доволна. Единствената му грижа беше Гидеон. Къде е този безделник и в какво ли се е набъркал.
31
Гидеон Цейтлин се прибираше вкъщи с голямата лимузина „Русо-Балт“, на волана на която беше шофьорът Леонид. В джоба си Гидеон имаше двеста рубли. Казаци и гвардейци бяха направили бариери до Литейния мост, охранявайки Главния`щаб, военното министерство и Зимния дворец. Но когато Гидеон пресичаше „Невски“, някакви работници хвърлиха камъни по колата.
— Мръсни спекуланти! — викаха те. — Ще ви научим как се скубе народът.
Камъните дрънчаха по покрива на автомобила, но Гидеон, който винаги беше леко на градус, не се изплаши.
— Аз ли? Всеки друг, но не и аз. Глупаци, сигурно сте ме сбъркали с брат ми! — промърмори той и се плесна по коляното. — Карай, Леонид! Нали колата не е наша! Ха, ха!
На Леонид, който беше твърде нервен шофьор, съвсем не му беше до смях.
Те спряха на „Рождественская“ номер 10, тясна улица с високи нови жилищни сгради. Гидеон скочи от колата и се загърна в шубата с яка от бобър.
— Аз ще тръгвам — обади се Леонид.
— Хм — рече Гидеон, който беше обещал на жена си, на децата и на брат си Самуил да прекарва повече време вкъщи. Но сега се колебаеше. — По-добре да ме почакаш.
— Съжалявам, господин Цейтлин, не бива да оставям дълго колата навън — отвърна слугата. — Баронът каза: „Закарай го и се върни“, а аз съм на служба при барона. Освен това работниците ще замерят с камъни този прекрасен автомобил, господин Цейтлин…
— Лека нощ, Леонид, добър път!
Кимайки весело на портиера (докато си мислеше: „Ти си на служба при „Охранка“, мръсен доносник!“), Гидеон прекоси мраморното фоайе, отвори вратата на асансьора (произведение в стил ар деко от лъскав месинг и стомана) и натисна копчето за шестия етаж. От изпитите коняк и шампанско в жилите му кръвта кипеше, в стомаха му пареше и му се виеше свят. Жена му Вера, майка на двете му дъщери, пак беше бременна, а той прахоса жалките спечелени грошове за вечеря в „Констант“ и за рулетка. Каква трагедия е да се родиш богат и после да обеднееш!
Отново го спаси брат му, като отвори ковчежето от тиково дърво и му даде две нови императорски банкноти. Този път обаче баронът беше категоричен, че няма да му дава повече пари.
— А, ето го! — възкликна Вера, която стоеше до печката по стар пеньоар и чехли.
— Какво сърдечно посрещане за блудния прахосник — каза Гидеон, целувайки я по хлътналата буза. — Нима наистина ме посрещаш така?
Въпреки ужасното си поведение Гидеон винаги се учудваше на начина, по който се държат с него хората. Той сложи огромната си космата ръка на корема й.
— Как се чувстваш, главнокомандващ?
Колко стегнат, твърд и пълен с живот изглежда коремът й, помисли си. Напрегнатият глас на Вера се смекчи.
— Радвам се да те видя, скъпи.
— И аз теб!
Умореното й лице отново доби суров вид.
— С нас ли ще вечеряш? Колко дълго ще ни почетеш със своето присъствие, Гидеон?
— Тук съм заради теб и децата — отвърна той толкова лъчезарно, че всеки, който не го познаваше, би помислил, че Гидеон е най-добрият съпруг в цял Питер. Вкъщи никой не му помогна да свали палтото и галошите. Наоколо цареше безпорядък, миришеше на лой и зеле като в селска къща. Като повечето неорганизирани хора, които никога не слагат нищо на място, Гидеон мразеше безредието и с нескрит гняв огледа неизмитите чинии, неоправените легла със захабените чаршафи, купчините обувки и ботуши, стъпките по килимите и трохите по кухненската маса. Апартаментът беше хубав, боядисан в бяло, с обикновени финландски мебели, само картините още не бяха окачени.