— Къщата ни е бунище, Вера. Истинско бунище!
— Гидеон! Аз нямам нито копейка. Трябва да платим на касапина двайсет рубли, за да не спре кредита ни. Дължим на портиера осем, на…
— Хайде стига, скъпа. Какво има за вечеря?
— Каша и сирене. Друго не можах да купя. В града няма нищо за ядене. Виктория! София! Баща ви е тук!
Чуха се бавни стъпки на тежки обувки. На вратата застана едно момиче и загледа баща си с печални, мътни очи, сякаш беше от друга планета.
— Здравей, татко — поздрави Виктория, която всички наричаха Вика.
— Скъпа Вика! Как си? Как върви училището? И онзи твой обожател? Още ли ти пише стихове?
Той разтвори ръце, но по-голямата му петнайсетгодишна дъщеря нито се приближи, нито промени изражението на лицето си.
— Мама е много уморена. Плаче. Ти отдавна не си идвал. Трябват ни пари.
Висока, мургава, с дълга коса, с очила с рогови рамки и в пеньоар, Вика му заприлича на строга библиотекарка. Тя никак не приличаше на него.
— Къде беше? — продължи момичето. — Пиянстваш? Гониш жени с леко поведение?
— Обвиняваш мен за такива неща? — Гидеон сведе поглед. Макар голямата му уста, игривите черни очи, буйната коса и брада да бяха създадени за красиви жестове и весел смях, той почувства срам и празнота. Откъде е взела думите като „жени с леко поведение“? Разбира се, от майка си.
— Трябва да си уча уроците — каза Вика и се измъкна.
Гидеон сви рамене: Вера настройва децата срещу мен. После чу леки стъпки. София, мургаво момиче с къдрава гарвановочерна коса и също такива очи, се хвърли в прегръдките му. Той се изправи и я завъртя няколко пъти.
— Муше! — изцвили той. — Моя скъпа Муше!
Това беше прякорът на София, защото като дете приличаше на палава мухичка. Сега беше по-голяма, с черни къдрици, черни очи и волева брадичка, а по неизчерпаемата си енергия приличаше на баща си.
— Къде беше? Има ли революция? Пред фурната видяхме да се бият! Искам да съм там, татко. Вземи ме със себе си! Как са твоите приятели революционерите? Ти видя ли нещо? Аз подкрепям работниците! Как си, татко? Пишеш ли нещо? Затъжих се за теб. Да не си се разболял? Надяваме се да не си болен! Ние тук много се притесняваме! — Тя се вкопчи в него като маймуна. — Какво пишеш, татко, ти стар момзер[6]?
Той обичаше да го нарича по еврейски татенце-безделник и да гъделичка брадата му.
— Ще напишем ли нещо сега, Муше? Трябва бързо да напиша статия.
— О, да! — Муше го хвана за ръката и го помъкна в кабинета, където нямаше къде да се стъпи от купчините вестници и списания. Но стремителната Муше преодоля всичко, придърпа неговия зелен кожен стол, сръчно пъхна хартия в пишещата машина и завъртя валяка.
— Правилно! — похвали я баща й.
— За кого ще пишем днес? За кадетите ли? За меншевиките?
— За меншевиките! — отвърна той.
— Значи тази седмица си социалдемократ? — подразни тя баща си.
— Само тази седмица! — присмя се той на себе си.
— Колко думи?
— Петстотин, не повече. Има ли нещо за пиене?
Муше се втурна да донесе чаша водка.
Той я гаврътна и седна на стола.
Муше се настани в скута му, постави ръцете си върху неговите и извика:
— Пиши, татко, започвай! Защо не с това? „Реакционните глупости на режима са вече изчерпани.“ Или: „На улицата видях гладна изнемощяла жена, вдовица на работник, тя люлееше бебето си пред къщата на забогатял от войната спекулант.“ Или…
— Толкова приличаш на мен — промълви той и я целуна по челото.
Гидеон беше един от малцината журналисти, които можеха за няколко минути без особени усилия да скалъпят статия, като я украси с цветисти фрази и сухи факти. Понеже не можеше категорично да реши дали е конституционен либерал, кадет, умерен социалдемократ или меншевик, той пишеше с различни псевдоними и за едните, и за другите. Пътуваше много, затова репортажите му често се позоваваха на опита на други страни и забравени войни и правеха впечатление на читателя. Лекомислено хвърлените изрази често ставаха крилати фрази. Редакторите го затрупваха с поръчки. Той никога не съжали, че остави Самуил да изкупи неговата част от семейния бизнес, макар че ако беше задържал своя дял, сега щеше да е много богат. Не съжаляваше за нищо. Освен това парите никога не се задържаха в ръцете му.