— Очаквахте ли ме?
От усмивката по бузите й се появиха трапчинки.
— Гидеон, какво става навън?
Той допря устни до малкото й ухо.
— Всички може да умрем тази вечер, скъпа! Какво ще правим в последните си минути? — Това беше една от любимите му реплики от „Манифеста на Гидеон“ и тя можеше да подейства всеки момент.
32
Когато Сашенка се върна в града, площадът пред Финландската гара беше празен. Във влака освен нея пътуваха само две възрастни дами, сигурно бивши учителки, които сериозно обсъждаха дали „Трийсет и три изрода“, лесбийски роман от преди войната от Лидия Зиновиева-Анибал, е класическо описание на женската чувственост или отвратителна нехристиянска халтура.
Спорът започна доста миролюбиво, но когато влакът навлезе във Финландската гара, двете дами вече крещяха, дори се ругаеха една друга.
— Вие сте лицемерка, Олеся Михайловна, това е истинска халтура и порнография!
— А вие сте закостеняло влечуго, Марфа Константиновна, вие никога не сте живели, не сте обичали, никога не сте изпитвали истински чувства.
— Поне имах страх от Бога!
— Вие толкова ме разстроихте, че се почувствах зле. Трябва да взема от моите хапчета.
— Няма да ви дам лекарството, докато не признаете, че се държите просто абсурдно…
Сашенка само се подсмихна. Гарата беше зловещо празна. Нямаше ги дори скитниците и хлапетата. Вече беше тъмно, но улиците бяха пълни с хора, някои с оръжие. Отново заваля сняг на големи парцали, пълната луна хвърляше бледа жълта светлина. На Сашенка й се стори, че хората изглеждат странно издути, но си даде сметка, че са навлекли по две палта, за да се предпазват от камшиците на казаците. Работник от стоманодобивния завод й каза, че на Александровския мост е вдигната барикада, но преди да успее да го попита още нещо, проехтяха изстрели и всички се втурнаха да бягат, без да знаят от какво точно се спасяват. Работничка от Путиловския завод съобщи, че на Александровския мост и Знаменския площад е имало бой; че казаците и Уланският гвардейски полк са преминали на страната на работниците и са атакували полицията. Стар пияница твърдеше, че бил социалист, докато се опитваше да пъхне ръка под палтото на Сашенка и да докопа гърдите й. Тя му зашлеви една плесница и побягна. На Александровския мост й се стори, че видя трупове на полицаи. Трамваите не вървяха.
Тя вървеше бавно към къщи по прочутите проспекти, които сега бяха като бурно море. По улиците горяха огньове, наоколо като дяволчета подскачаха хлапетата. Работниците превзеха арсенала и вече бяха въоръжени. Тя продължи напред, изморена, изпълнена със страх и вълнение. Каквото и да говори вуйчо Мендел за революцията, хората не се разбягваха. Отново се чуха изстрели. Двама млади работници я разцелуваха по двете бузи и продължиха, тичайки, напред.
На „Невски“ пресрещна тълпа от войници.
— Братя и сестри, майки и дъщери, предлагам да не стреляме по своите братя — крещеше някакъв унтер, а тълпата отговаряше: „Ура! Долу самодържавието!“
Сашенка се опита да намери другарите си, но не срещна никого нито в кафенетата, нито в тайните квартири на „Невски“.
Тя продължаваше да бърза и изведнъж изпита бурна радост. Нима е това? Революция без водачи? Къде са картечните гнезда? Казаците? Фараоните? Дочу силен рев на мотор. Хората на улицата замряха, вдигнали учудени бледни лица — какво можеше да е това? Сив бронетранспортьор с гаубица, който бълваше пара, като динозавър се движеше на тласъци. Тълпата се разпръсна, когато тази грамада се качи на тротоара, тръгна към огъня пред Елисеевския магазин и спря до група войници.
— Може ли някой да кара това чудо? — провикна се водачът.
— Аз мога! — Младеж с рошава черна коса и умни кафяви очи скочи горе. — Научих се в армията.
Беше нейният другар Ваня Палицин, болшевикът стоманолеяр. Сашенка се завтече към него, за да получи по-нататъшни инструкции, но той вече беше в бронираната кола, която зарева, разтресе се и се понесе по булеварда.
— Ти за революцията ли си? — попита я непознато момче с украински акцент. Беше с военен мундир, а носът му беше посинял от студа. За първи път някой произнасяше тази дума.
— Аз съм болшевичка! — гордо отговори Сашенка.
Двамата спонтанно се прегърнаха. Скоро тя самата започна да задава този въпрос. Край нея се прегръщаха непознати — побелял фелдфебел, студент поляк, една дебелана с престилка под овчия кожух, работник с кожено яке, дори някаква кокетка в кожено палто. По „Невски“ и по „Болшая Морская“ минаваха все повече коли с войници, които развяваха знамена и пушки.