И този човек беше баща! Ужасих се. Имах чувството, че някой сложи парче лед върху гърба ми. Но въпреки всичко се овладях и невъзмутимо отвърнах:
— Да, възнаграждението ми действително е голямо, ала не може да ме накара да загубя самообладание, защото вече и без друго съм богат. Милионите са в джоба ми.
— Много ми се ще да ги видя! — изсмя се той.
— Ще ти направя тази услуга. Я виж тук! Ето… ето… ето и ето! Измъкнах портфейла, отворих го и при всяко «ето» тиквах пред очите му някой от пликовете. Ах, каква физиономия направи само! Очите му сякаш искаха да изскочат от орбитите си. С рязко движение той надигна глава, колкото му позволяваха ремъците, и ревна:
— Това… това… та това… откъде имаш този портфейл? О-о, ти сатана, сатана, сатана!
— Я не се вълнувай толкова много! — предупредих го аз. Какво лошо има, че направих тайно посещение във вигвама на сина ти? Жал ми е само за теб. Няма как да удържиш на думата си и да ми помогнеш да прибера обещаните милиони. Взех ги и без теб, а щом е тъй, не мога да те освободя. Няма начин да си получиш обратно и парите.
Той не отговори. Главата му безсилно се отпусна назад. Страните му хлътнаха, а очите му се затвориха. Помислих си, че вследствие на силното разочарование негодникът бе изпаднал в безсъзнание, и вече му бях обърнал гръб, за да си тръгна, когато той изведнъж изпружи тяло и така напъна ремъците, стегнали ръцете и краката му, че те взеха да пращят и да пукат, а колчетата се огънаха. Изкрещя ми с все сила:
— Ти си излязъл от пъкъла! Знаеш ли кой си? Самият сатана в човешки образ!
— Глупости! Брат ти беше истинският дявол. А ти си Юда Искариотски, предателят. На всички, които са ти правили добро, ти се отплати със зло. Отне живота на собствения си брат, както и парите, а току-що предаде и единствения си син. Да, ти наистина си Юда Искариотски и ще умреш като онзи предател, който сам се обесил. Ти няма да умреш от ръката на палача, а ще се самоубиеш. Дано Бог бъде по-милостив към теб, отколкото си ти самият!
Обърнах му гръб и през възвишението тръгнах да се връщам към платото. Горе от скалите имах възможност да го огледам надлъж и нашир. Положението бе същото, както и преди. Винету се намираше при оръжията на могольоните. Вързаният вожд все още лежеше долу при своите двама най-възрастни воини, а вождът на нихорасите току-що бе дал знак на хората си да се хранят.
Когато вече можеше да се очаква пристигането на Емъри, аз изпратих да го пресрещне един от нихорасите, който имаше задачата да ме уведоми за приближаването на отряда. Трябваше да знам кога ще доведат онези шейсет пленници, за да мога да взема необходимите предпазни мерки срещу възникването на евентуални вълнения сред могольоните.
Изминаха горе-долу два часа след пладне, когато пратеникът се върна и ми доложи, че след десетина минути Емъри щял да се появи. Бях уговорил вече с Винету какво трябваше да се направи. Той се насочи към гората, към заелите там позиции нихораси, а аз отидох при техния вожд и му казах:
— Оръжията се охраняват от двайсет твои воини, които може да се окажат недостатъчни. Затова дръж готови още двайсет души! Щом ти дам знак, веднага ги изпрати да отидат долу при купчината с оръжия!
После се отправих към Силния вятър и неговите двама съветници, седнах при тях и им заявих:
— Времето, което ви дадох за размисъл, изтича. Вече се съвещавахте. Стигнахте ли до някакво решение?
— Няма ли да удължиш това време?
— Не, то ви беше достатъчно.
— Но ние се нуждаем от още малко.
— Нямаше да ви е нужно и толкова, колкото ви дадох, ако ти не таеше задни мисли. Надяваш се да дойдат хора, които да те спасят.
— За какви хора говориш?
— За десетте воини, които днес рано сутринта остави при Извора на сянката.
Той се изплаши, обаче успя да се овладее и привидно непринудено попита:
— Споменаваш някакви десет воини. Ти видя ли ги при Извора на сянката?
— Да. Те охраняваха там двама бели пленници. Един мъж и една жена. Самият ти прекара последната нощ край Извора на сянката. Беше седнал заедно с трима възрастни воини при водата, а аз бях залегнал съвсем близо до вас, за да ви подслушам. Двама съгледвачи се върнаха и единият от тях ти доложи, че по пътя си са срещнали един нихорас. Признаваш ли, че беше така?
Той не отговори. Затова продължих:
— Този нихорас е бил вестоносецът, когото изпратих при Бързата стрела, за да му съобщи кога ще се появите на платото. После, пълзейки, аз се отдалечих от бивака ви и въпреки поставения наблизо пазач, се промъкнах в колата при пленниците, за да им кажа, че днес рано сутринта ще ги освободя.