— Уф, уф! — възкликна вождът. — Подобно нещо можете само ти и Винету. А удържа ли си на думата, която си дал на пленниците?
— Да. След като си тръгнахте, ние изскочихме от скривалището си, пленихме десетимата, които ти беше оставил, освободихме двамата бледолики, впрегнахме осем коня в колата и поехме подир вас.
— А защо взехте колата?
— Военна хитрост, която ни донесе успех. Ти мислиш за още един, по-многоброен отряд войни, които могат да се присъединят към десетимата.
— Къде са те?
— При Мелтън, на когото си поверил петдесет от твоите хора.
— У ф, уф! — извика вождът вече съвсем слисан. — Откъде знаеш?
— Научих го от вас, когато го споменахте по време на вашия военен съвет. Тези хора трябваше да тръгнат със задачата да заловят мен и Винету.
— А знаеш ли дали действително са тръгнали?
— Да. Видях ги при малкото езеро край Змийската планина. Бях се скрил близо до водата и подслушах Мелтън.
— Уф! Нима Олд Шетърхенд може да става невидим?
— Не, обаче когато червенокожите мъже нямат очи и уши, тогава е лесно да ги подслушаш. Мелтън каза, че ще потегли към Дълбоката вода, а оттам ще тръгне по петите ти.
— И така ли направи?
— Да. Но когато пристигна със своите петдесет воини при Дълбоката вода, с моите хора бяхме залегнали наблизо в засада и успяхме да ги пленим до един. След това те наистина тръгнаха по петите ти, само че като наши пленници.
Той ми отправи пронизителен поглед и попита:
— Но къде са пленниците? Нали ти си тук!
— Нима човек може да има полза от пленени врагове по време на боя? Оставих ги при Извора на сянката, ала когато отгатнах, че се надяваш да те спасят, незабавно изпратих човек с нареждането да ги доведат. Сам ще ги видиш, понеже скоро ще дойдат. Ха, виж! Ей оттам се задават!
Бях забелязал, че Винету се появи измежду дърветата и вдигна ръка. След този знак неговите сто и петдесет нихораси се показаха и насочиха пушките си към обезоръжените могольони.
— Какво е това? Какво ще става? — изплашено ме попита вождът на нашите неприятели.
— Нищо няма да става, ако воините ти кротуват — отвърнах аз. После направих онзи знак, който бях уговорил с вожда на нихорасите. — Слушай! — казах на Силния вятър.
Разнесе се звучният глас на Винету:
— Нека воините на могольоните чуят какво ще им кажа! Ей сега ще доведат техните братя, които ние пленихме. Онзи, който се държи Мирно и тихо, няма от какво да се бои, но който се опита да се отдалечи от мястото си, ще бъде застрелян.
— Ами какво ще правят воините, които в момента се спускат от скалите? — попита вождът на могольоните.
— Те са двайсет души — отвърнах аз, — и по моя заповед отиват да подсилят охраната при вашите оръжия, защото не е изключено на твоите могольони да хрумне да ги грабнат, за да освободят пленените си другари.
Тогава Силния вятър се обърна към двамата старейшини и им заповяда:
— Тичайте бързо при нашите воини и им кажете да си седят на местата каквото и да става! После пак се върнете при мен!
Те се отдалечиха и стигнаха при своите навреме, защото точно тогава забелязах как Емъри се появи начело на цялата колона на онова място, където клисурата излизаше на платото. Изправих вожда на могольоните в седнало положение, подпрях гърба му на един голям камък, за да наблюдава всичко и го попитах:
— Разпознаваш ли онези пленници?
— Мелтън — отвърна той, — бялата скуоу, както и мъжът и онази скуоу, които бяха с нас в колата.
— Преброй хората си!
— Шейсет пленени воини.
— Останалите са юми, които придружаваха онази скуоу на Мелтън.
Колоната премина покрай нас и спря. Когато видяха своя вожд да лежи вързан, пленените могольони сведоха глави. Мелтън най-нахално ме зяпаше в очите. След като колоната се разтури и всички пленници бяха положени да легнат на земята, двамата старейшини се върнаха. Попитах вожда им:
— Все още ли настояваш да удължа времето ти за размисъл?
Той хвърли поглед на двамата старейшини. Те мълчаливо поклатиха глава и той отговори следното:
— Не. Предаваме се.
— Добре! Оръжията ви са в наши ръце. Остава да предадете мунициите и конете. Първи ще бъдат онези, които седят отсреща, а след това ще дойде ред на току-що пристигналите пленници. Тримата ще бъдете последни. Всеки, когото пуснем да си върви, трябва незабавно да напусне платото, и то в посока към Извора на сянката. Един час след като изчезне и последният от вас, ще изпратя воини, които ще застрелят всеки могольон, открит в близката околност. Отбележи си го!