— Добре, ще го уредя.
Тогава при мен дойде вождът на нихорасите. Докато разговарях с него, имах възможност да наблюдавам как Юдит се съпротивляваше срещу отвеждането. Дънкър не се церемони много с нея. Тя бе вързана и след това увита в едно одеяло. Двамата нихораси, които му помагаха, я вдигнаха, подадоха му я да я сложи напреко на коня и тримата веднага потеглиха на път.
След около час бяхме готови за тръгване. На първо време плячкосаните коне и оръжия бяха разпределени между хората. Пленниците бяха здраво вързани върху седлата. Марта седеше в пощенската кола, а аз бях на капрата. Най-сетне потеглихме. Един индианец остана, за да доведе после Уил Дънкър и двамата му придружители.
Два часа по-късно ние минахме през вече неколкократно споменаваната Мрачна долина. След това Дънкър ни догони. Както ни обясни през смях, той блестящо се отървал от въпросната лейди, като я поверил на неколцина червенокожи джентълмени. Приблизително един час преди здрачаване видяхме жителите от селото на нихорасите, които ни посрещнаха с шумно ликуване. Един вестоносец ги беше уведомил за пристигането ни.
Според обичаите на индианците лесната победа бе чествана в продължение на няколко дни. Винету, Емъри, Дънкър и аз бяхме приети като много видни и почетни гости. Непрекъснато ни зяпаха и се отнасяха с нас толкова внимателно сякаш бяхме потомци на боговете. Наложи се да останем цели пет дни. Останахме с удоволствие, защото трябваше поне веднъж порядъчно да си починем, а ни предстоеше още много дълъг път.
Старата пощенска кола беше вече толкова разнебитена, че бяхме принудени да я зарежем. В замяна на това нихорасите изработиха за Марта удобна носилка от пръти, щавени кожи и ремъци.
В деня преди отпътуването ни един отряд нихораси отиде на лов за антилопи. Ние останахме в лагера. Когато ловците се върнаха, в селото се вдигна голяма олелия. Седяхме във вигвама на вожда, но веднага излязохме навън, за да разберем каква бе причината за този шум. Ловците бяха направили странен улов — не донесоха антилопи, а доведоха двама пленници. Един могольон и… една бяла скуоу на име сеньора Юдит.
На един час път от селото ловците се натъкнали на шестима могольони и на еврейката. Завързала се престрелка, в резултат на която един могольон и въпросната «скуоу» били заловени. Другите петима си плюли на петите. Най-странно ми се струваше обстоятелството, че и шестимата могольони са били въоръжени с пушки. Откъде ли ги бяха взели?
Най-напред се заловихме да разпитваме пленения могольон. Невъзможно бе да се изкопчи от него каквото и да било. Тогава ни доведоха Юдит. Тя ни изгледа нахакано.
— Каква работа имате толкова близо до селото? — попитах я аз. — Знаете ли, че вашите придружители са рискували живота си, като са се приближили до нихорасите?
— Това ми е безразлично.
— Да не би да сте дошла, за да настоявате отново да ви взема?
— Че какви други намерения бих могла да имам?
— Да освободите Мелтън.
— Смятате, че сме се решили на риска да влезем в този голям лагер? Не сме толкова глупави.
— През нощта винаги би могло да се предприеме подобно нещо. Но и това не са били същинските ви намерения. Искали сте да издебнете нашето отпътуване. След това щяхте да ни проследите и нападнете. Да освободите Джонатан и да приберете парите, а между другото могольоните да си отмъстят за поражението.
— Виж ти, колко сте ми бил умен! — засмя се тя, ала смехът й звучеше принудено. Бях отгатнал истината.
— Затова пък вие сте толкова по-глупава. Целият ви живот е една трагедия и краят му ще бъде също тъй тъжен.
— И животът, и краят са си моя работа.
— Донякъде и моя. Щом като непрекъснато най-нахално ни се изпречвате на пътя, ние имаме правото да се интересуваме от вас. Но вече ще вземем мерки да не можете повече да досаждате. Вождът на нихорасите ще ви задържи в плен няколко седмици. Това ще е единственият резултат от настоящата ви авантюра. Изчезвайте! Не ни се иска повече да ви гледаме!
Ясно си пролича как тя се изплаши. Тръгна да си върви, ала после пак спря, обърна се и попита:
— Значи наистина ще отведете Джонатан и той ще бъде наказан?
— Да.
— Тогава добър ви път! Но ще преживеете нещо, макар че няма и аз да присъствам.
От тази нейна заплаха се разбираше, че по пътя ще бъдем нападнати. Петима могольони се бяха изплъзнали, петима съюзници на Юдит. Трябваше да сме предпазливи. Можеше да се очаква, че тази нощ те ще се приближат до самия бивак, за да узнаят нещо за участта на своята предводителка, както и на своя съплеменник. Ето защо щом се смрачи, около селото поставихме верига от съгледвачи, които се притаиха във високата трева. Предпазната ни мярка се увенча с успех. Заловихме четирима могольони. Петият избяга.