Както вече споменах, пристигнахме привечер. Бяхме изморени и ни се искаше да си легнем да спим навреме. Когато го казах на келнера по време на вечерята, той възрази:
— Джентълмени, постъпвате много погрешно. Наистина Албюкърки е затънтена и печална дупка, но щом веднъж ти се предлага подобно нещо, човек трябва да му се наслади, вместо да отиде в леглото си.
— Че какво толкова има? Изглеждате ми много въодушевен, мастър!
— И наистина е така! Би трябвало само да видите испанката, сър!
— Вече съм виждал не една и две испанки. Каква е тя?
— Певица. Казвам ви, че целият Албюкърки е полудял по нея. Тя мислеше да пее само една вечер, но толкова я харесаха, че реши да даде още две представления. Днес ще пее за последен път.
— И как му е името на това изключително същество?
— Пахаро.
— Хмм! Много хубаво звучи!
— Истинско испанско име. И тя е истинска испанка, макар че както изглежда, най-много й допада да пее немски песни.
— Какво? Една испанка, която пее немски песни?
— Да Това учудва ли ви? Тя сигурно знае защо го прави. Хората могат да си мислят за немците каквото си щат, но те имат хубави песни като никой друг народ. А сеньора Марта Пахаро умее да ги пее. И освен това би трябвало да чуете какви чудеса върши брат и с цигулката! Казвам ви, че няма друг такъв музикант като този Франсиско Пахаро!
— Значи Марта и Франсиско Пахаро, така ли? Правите ме любопитен. Може би все пак ще отида да чуя дамата. Къде е концертът им?
— В салуна отсреща. Вече няма билети. Всичко се разпродаде.
Само аз разполагам с още няколко. Всъщност мястото струва един долар, но ако ми платите два долара, можете да получите един билет.
— А-а значи искате сто процента печалба, а? От мен да мине.
Дайте ми два билета!
Защо купих билетите въпреки двойната им цена ли? Много просто — пахаро означава на немски Фогел (птица), а братът и сестрата се казваха Марта и Франц. Нямаше как да не се сетя за моите стари познати още от Германия, за хората, заради чието наследство заедно с Винету тръгнах да пътувам за Египет и Тунис, а сега отново се бях озовал в Америка. Испанка, която пее немски песни, това не беше много за вярване. По-скоро певицата е немкиня, която тук в Ню Мексико си е присвоила испанско име. Казах на Винету за какво става въпрос и той веднага изяви готовност да посети заедно с мен концерта.
Имаше само половин час до започването. Следователно трябваше да побързаме и затова се втурнахме към отсрещната страна на улицата. Келнерът съвсем не беше преувеличил нещата, поне що се отнасяше до посетителите. Салунът също беше дъсчена постройка и може би побираше около шестстотин души. Въпреки това имаше съвсем малко свободни столове, и то най-отзад.
Само след броени минути прииждащите посетители бяха принудени да заемат място между редиците или пък да останат навън в коридора. Виждаше се един издигнат за случая подиум, на който беше поставен роял. В съседство се намираше малко помещение, което, отделено с плътни завеси, беше на разположение на изпълнителите.
Когато бе даден знак за започването на концерта, двамата излязоха на сцената. Да, те бяха, Франц Фогел и неговата сестра. Той държеше своята цигулка, а тя седна пред рояла, за да му акомпанира. Той изпълни блестящо една пиеса и аз забелязах, че беше напреднал значително. Марта седеше така, че я виждах в профил: Без съмнение, тя бе станала още по-красива. Страданията през последните години още повече бяха одухотворили лицето й, а чертите му бяха придобили постоянен израз на меланхолична сериозност. След първото изпълнение двамата се оттеглиха от сцената.
При второто излизане главната роля се падаше на Марта, а съпроводът бе на Франц. Тя изпя един испански романс, и то толкова великолепно, че бе принудена да го повтори. Тя носеше дълга черна рокля, съвсем затворена по врата. Нямаше други бижута или украшения освен една червена роза в косата. След всяко изпълнение двамата се сменяха, като взаимно си акомпанираха.
После Марта изпя още две планинарски песни, една испанска серенада, подир което последва великолепното четиристишие:
Един път зърнах твоя лик, от чудния ти чар привлечен, и в същия вълшебен миг разбрах — навеки бях обречен!
Да, това беше истинска немска чувственост, лиричност и дълбока душевност. Такива песни можете да чуете само в Германия. По-голямата част от слушателите не разбра нито дума от текста и въпреки всичко последваха такива овации, че сградата сякаш потрепери. Певицата бе принудена да повтори две строфи.