— Но защо ще идват насам? Не са могли да знаят, че ще ни посетите.
— Това е вярно, обаче те не са дошли направо тук, ами са се скрили наблизо до залата, за да разберат къде съм отседнал, къде живея. Забелязали са, че заедно със сестра ви съм тръгнал по пътя за насам, последвали са ни и ето че сега са решили да ме изчакат, вероятно за да ме обезвредят. А познаха ли ви?
— Естествено! Нали трябваше да мина покрай тях. Сега се сещам, че те сякаш се изплашиха, когато чуха моите стъпки зад гърба си и бързо се обърнаха да видят кой идва.
— Навън е достатъчно светло, за да се различават добре всички предмети. Забелязахте ли как бяха въоръжени?
— Не съм ги оглеждал за пистолети, ножове или револвери, твърде бързо преминах покрай тях, но в ръцете си държаха пушки.
— Това е най-сигурното доказателство, че са имали намерение да стрелят. Сега в града никой не мъкне пушка със себе си. По време на концерта нямаха пушки, следователно първо са отишли да вземат оръжията си, защото имат нещо наум, за което им е необходимо огнестрелно оръжие. А какви са намеренията им, става ясно от факта, че са направили засада близо до вашето жилище. Без съмнение всичко това е заради мен.
Тогава Марта бързо сграбчи ръката ми и умолително каза:
— За Бога, не тръгвайте! Трябва да останете тук!
— Невъзможно е, защото Винету и Емъри ме чакат.
— Нека почакат до утре сутринта!
— Но дотогава могат да се случат неща, за които моето присъствие да е необходимо. Несъмнено, вече ме очакват с голямо нетърпение. Трябва да тръгна, наистина трябва да тръгна.
— Аз пък няма да ви пусна! — извика тя, като улови и другата ми ръка. — Искат да ви застрелят. Та размислете само какво означава това!
— Това означава, че вече не един и двама са искали да стрелят по мен и наистина са стреляли, но въпреки всичко ме виждате да стоя пред вас жив и здрав.
— Обаче този път навън ви очакват двама убийци.
— Те биха представлявали за мен опасност само ако не знаех, че са наблизо. Но тъй като вече ги видях, няма място за опасения. Възможни са два случая: в единия от тях двамата Мелтън ще предположат, че вие ще издадете присъствието им при реката. Тогава те ще си отидат, защото след като съм предупреден, засадата им става безполезна.
— Ами другият случай?
— Въпреки срещата си с вас те са останали наблизо. За да ме изненадат, ще трябва да се скрият. Следователно са се притаили в крайбрежните храсталаци. Но съвсем естествено аз ще внимавам да не се приближа много до тях и ще поема в друга посока. Просто ще заобиколя.
— А после бързо ги проследете и ги застреляйте! Не, не, оставате тук! Моля ви!
Видях, че тя действително много се страхуваше, но не биваше да отстъпвам. Ето защо освободих ръцете си и казах:
— Не се опитвайте да ме задържите! Наистина трябва да си тръгна и…
Млъкнах посред започнатото изречение, понеже навън се разнесе изстрел, последван веднага от още един. След това някакъв глас извика:
— Ей там отсреща беше! Напред, дръж бандитите! Познах гласа на Емъри. Взех лампата и я тикнах в ръката на Франц Фогел.
— Светете ми! Трябва да си вървя!
Бързо изскочих от стаята и се спуснах по стъпалата. Долу не успях да отворя вратата, понеже не знаех по какъв начин се заключва. Наложи се да почакам, докато дойде Фогел. Когато след малко се озовах навън и се огледах, въпреки необичайно светлата нощ не можах да видя нищо. Горе на стълбите се изправи Марта и извика:
— Останете де! Нали чухте, че положението е сериозно!
— Опасността за мен премина, защото онези типове са прогонени, но ако изстрелите им са улучили, ще ми е много жал за моя Винету.
— Винету ли? — попита Фогел. — Искате да кажете, че и той е тук?
— Да. Познах гласа на Ботуел. Той не знаеше, че съм тук. Само от Винету е възможно да го е научил и без съмнение апачът го е придружил. Както разбрах от неговия вик, Емъри е по петите на подлите убийци, но не чухме гласа на апача. Той сигурно е… а-а, слава Богу, отсреща се появиха два човешки силуета! Те са и изглежда никой не е ранен!
Двамата бързо притичаха през откритото пространство към нас. Наистина бяха Винету и Емъри. В радостта си аз се втурнах да ги посрещна и попитах:
— Улучиха ли ви?
— Не — отвърна Емъри. — Добре го бяха замислили ала толкоз по-зле се целиха. Знам кои бяха тези мерзавци! Сигурно местни мизерници, които са дебнели други хора, но са ги объркали с нас.
— Засадата беше за мен, а тези рицари-разбойници бяха двамата Мелтън, баща и чичо.