След тези думи Фогел ме хвана за ръката и умолително каза:
— Помогнете ми, скъпи приятелю! Тук се намират и коне, и пушки с муниции. Повечето магазини са все още отворени. Ще ме придружите ли?
— С удоволствие. Можем набързо да свършим тази работа, после ще ни останат няколко часа за сън.
Винету, Емъри и аз се сбогувахме с Марта. Моите приятели се прибраха в странноприемницата, а двамата с Фогел тръгнахме в този късен час да търсим кон и други неща, от които се нуждаеше. Събудихме не един и двама души и заради нарушаването на нощната почивка платихме някой и друг долар или пиастра в повече. Особено големи главоболия ни създаде конят. Имахме възможност на много места да купим колкото си искаме стари съсипани кранти, но не и такова ездитно животно, от каквото се нуждаехме. Едва след като измъкнахме от леглата доста търговци, се добрахме до един по-свестен човек, който за «някакви си мизерни» осемдесет долара ни продаде вече поостарял, но иначе доста пъргав кон с кафеникав косъм, който не струваше повече от четирийсет долара. Фогел не се поколеба да плати тази цена. Концертите му бяха донесли достатъчно приходи, за да може да си позволи такъв разход.
Междувременно бе станало толкова късно, че на него не му остана време за сън понеже имаше да направи още някои приготовления. Един час след разсъмване той дойде да ни вземе. Прехвърлихме реката и се насочихме към Атриско, а после свърнахме на югозапад в посока към Рио Пуерко.
Не е необходимо да описвам подробностите на пътуването ни, ще спомена само, че Фогел се прояви като горе-долу сносен ездач. Тук-там имаше места, където следите от два коня се бяха отпечатали твърде ясно. Несъмнено това бе дирята на братята Мелтън. Те имаха цяла нощ преднина, но различни сигурни знаци издадоха, че непрекъснато ги догонвахме. Ако Фогел не беше с нас, с усилена езда можехме бързо да стопим разстоянието.
На втория ден вечерта стигнахме до Акома, едно старо индианско пуебло, където братята Мелтън сигурно също бяха спирали.
Под пуебло се разбира здраво укрепено, наподобяващо замък селище на коренното население в страната. В Ню Мексико се наброяват все още около двайсетина от този вид. Най-значителните са Таос, Ислета и Акома. Когато говорим за тези древни градове и села, човек не бива да си представя селища, състоящи се от отделни къщи или редици от къщи. За да осигурят защита на жителите си срещу вражески нападения, те били изграждани подобно на укрепени замъци и представляват тромави постройки от кирпич или камък, според наличието на единия или другия строителен материал, и са без всякакъв стил или външна архитектура.
Представете си две доста раздалечени скалисти стени, между които някога са лежали разпръснати по-едри и по-малки каменни блокове. Тези блокове са изтъркаляни съвсем близо един до друг и са били споявани с глина, докато се е образувал як зид, простиращ се от едната отвесна скала до другата. На височина той е бил около един етаж. В зида не е имало нито врати, нито други отвори, служещи за прозорци. Пространството между него и скалистите стени е било разделяно на произволно голям брой четириъгълни помещения с помощта на други надлъжни и напречни стени от кирпич. Накрая цялата постройка е била измазвана с дебел слой глина.
В таваните са се намирали дупки, служещи като входове за четириъгълните помещения и жилища. Над приземния етаж са били изграждани първия, втория, третия и тъй нататък от същия строителен материал и по същия начин етажи, но така, че всеки по-висок етаж се е отдръпвал метър или два по-назад и следователно над тавана на всеки по-долен етаж се е образувало нещо като открит балкон пред по-горния етаж. Често тези терасовидни етажи не са имали врата и прозорци, а само дупки на таваните си. И така, за да се стигне до дадено жилище, е трябвало първо човек да се изкачи, до най-горния етаж и после през съответната дупка да се спусне надолу, както слизаме ние в мазетата. В приземния етаж може да се влезе само с помощта на подвижна стълба, която се подпира отвън на стената, лишена от каквито и да било отвори. А изтегли ли се после стълбата върху плоския покрив, това изключително много затруднява достъпа на нападателите до вътрешността. Понякога по покритите с глинен пласт зидове на по-високите етажи се издълбават стъпала, по които човек може да се изкачи нагоре, но най-често и тези етажи се свързват по между си само чрез подвижни стълби, а те всеки миг могат да бъдат изтеглени. Този начин на строеж осигурява превъзходна защита срещу вражески нападения. Ако всички подвижни стълби на различните етажи се изтеглят и приберат, тогава нападащият неприятел би трябвало с помощта на собствени донесени стълби да се изкачи най-напред на платформата на приземния етаж, при което неминуемо ще се изложи на стрелите на защитниците на всички по-горни тераси и освен това ще се изложи на опасността да бъде нападнат от вътрешността на долния етаж. И ако след кръвопролитна схватка наистина успее да завладее първата платформа, то ще се види принуден да изкачва и завоюва и втората платформа, преодолявайки същите трудности и излагайки се на същите опасности. На всичко отгоре ще трябва да атакува без каквато и да било закрила, докато защитниците постоянно ще имат добро прикритие.