— Има само един път, който ще ни отведе до целта, без да се пролива кръв. Ще трябва да се спуснем на най-горната платформа.
Винету си послужи с езика на сиусите по същата причина, поради която бях разговарял с англичанина на немски.
— Мислиш ли, че ласата ни ще се окажат достатъчно дълги? — попитах го аз.
— Да.
— И че няма да се скъсат?
— Ще издържат. Ако завържем и трите ремъка един за друг, ще стигнат до най-горната платформа на пуеблото.
— Но къде ще закрепим горния им край?
— Съвсем близо до ръба на пропастта се издига едно дърво, чиито корени са достатъчно здрави, за да ни издържи. Дано моят брат се съгласи с предложението ми още тази вечер да се спуснем долу.
— Съгласен съм. Дори се канех сам да ти направя същото предложение. Но какво ще правим, докато дойде време да пристъпим към изпълнението на плана?
— Не може ли моят брат и сам да си отговори на този въпрос?
— Може би. Преди всичко трябва да се погрижим неприятелите ни да не отгатнат нашите намерения. Винету ми кимна в знак на съгласие.
— Да, ще трябва да отвлечем вниманието им от мястото, където се намираме. Как може да стане това най-добре според моя брат?
— Ще ги накараме да повярват, че се каним да ги нападнем откъм реката.
— Правилно! Нека помислят, че искаме да се промъкнем през теснината по пуеблото. Но за да постигнем целта си, ще трябва да слезем долу при тях.
— Сега веднага ли? — попита Емъри.
— Да — заяви апачът. — Нека ни видят и разберат, че се навъртаме долу край реката.
— Но това е твърде опасно. Ако им се мернем пред очите, те просто ще ни застрелят.
— Ще го направят само ако се приближим толкова, че да могат да ни улучат с куршумите си. А точно това ще се стремим да избегнем.
— Но нали една част от тях са залегнали в засада! Тези хора непременно ще забележат приближаването ни, докато ние няма да знаем къде са се скрили. Така можем да се озовем право в ръцете им.
— Няма, защото имаме очи и уши. А може би жената знае къде се намира засадата.
Когато й зададохме този въпрос, тя ни обясни следното:
— Ако се върнете обратно до нашата къща и проследите оставените от тях нарочно съвсем ясни дири, ще стигнете до един малък поток, който се влива във Флухо бланко. Там те смятаха да се разделят. Единият отряд щеше да продължи нагоре по брега на Флухо чак до пуеблото, а другият щеше да язди покрай малкия поток до някое място, където ще е невъзможно да забележите хората му. И там ще останат скрити в храстите.
— И вероятно сега ни очакват с болезнено нетърпение — добавих аз, — понеже първият отряд е пристигнал вече при пуеблото. Виждаме воините му да лежат ей там долу. Да караме ли господата да ни чакат още дълго?
— Не, сега ще се спуснем с конете долу при реката — обади се Винету, след което се обърна към жената:
— Моята сестра има почтени намерения към нас, нали?
— — Да — отговори простичко тя и по израза на лицето й си личеше, че казва истината.
— Тогава ще бъдеш възнаградена. Ако успеем да заловим двамата бледолики чрез хитрост, без да се стига до въоръжена схватка, ще ти дадем още злато. Но ако ни предадеш, първият ни куршум ще улучи теб.
— Искам тайно да избягам оттук, но без да навредя на моите съплеменници. Вие не желаете да ги избивате и ще ги пощадите. Давате ми и злато, за да стигна по-лесно до Сонора. Затова доброволно ви казах всичко, каквото искахте да знаете, и няма да ви издам.
— Тогава нека моята сестра още сега се върне в своята къща.
Тя се накани да изпълни нареждането му, но ние все още не знаехме нещо извънредно важно. Дори толкова съобразителният и досетлив Винету беше забравил да я попита. Ето защо й зададох следния въпрос:
— Навярно добре познаваш разположението на помещенията в пуеблото, а?
— Знам ги всичките.
— А известно ли ти е къде живее бялата скуоу, която пристигна тук с колата?
— В първия етаж на пуеблото.
— Къде е входът му?
— На втората платформа отдолу нагоре. Той представлява една дупка, през която се спуска подвижна стълба. Дупката е в средата на платформата.
— Тогава вероятно индианците живеят под бялата скуоу на приземния етаж, а?
— Не.
— А за какво се използва това помещение?
— За съхраняването на запасите от храни, на царевицата, както и на другите плодове и зеленчуци, отглеждани в котловината. Там има и вода.
— В цистерна ли?
— Не. Идва от реката.
— Тогава навярно и малкият водоем, който се вижда оттук, също е свързан с Флухо бланко, а?
— Да. В него винаги има вода, защото реката никога не пресъхва съвсем.