— Неговият брат. От един толкова брутален човек като вас може да се очаква дори и убийство с цел грабеж.
— Хмм! Считате ме за брутален?
— Разбира се, имам всички основания за това! Нима не искахте веднъж да наредите да ме бият с камшик?
— Наистина, и си признавам, че и сега ми струва известно усилие на волята да не проявя бруталност. Но да запазим спокойствие, така ще е по-добре. Щом ви е известно истинското име на вашия годеник, знаете ли тогава защо се намирам тук?
— Да. Той ми каза.
— Значи знаете, че е измамник?
— Измамник ли? Джонатан е хитрец и на мен и през ум не ми минава да го коря заради това.
— Разбирам. Вие сте се разорила, вече не притежавате нищо друго освен тази камара от камъни и глина, която тъй високопарно нарекохте «замък» и която всеки индианец може да ви оспори. Сега на вас ви е добре дошло, че Джонатан получи голямо наследство, което искате да профукате заедно с него. Но аз дойдох, за да заловя вашия скъп Джонатан.
— — Знаем го — засмя се тя.
— И тъй като признавате, че сте съучастничка, имам голямото желание да задържа и вас.
След тези думи тя пребледня и с несигурен глас бързо попита:
— Сеньор, аз съм парламентьорка. Нима смятате да ме арестувате?
— Нямам намерение да ви задържа сега. Безпрепятствено можете да се върнете при вашата достопочтена компания. Само ако сметна за необходимо да сложа ръка на вашата персона, ще го направя, но колкото е възможно по-късно.
— Много любезно внимание от ваша страна — усмихна ми се лъчезарно тя.
— О, не. Причината е съвсем друга. Не желая да ви виждам наоколо и затова, докогато е възможно, ще гледам да ви държа по-далеч от мен. Това са истинските ми основания.
— Значи ще спазите обещанието си, сеньор. Вие сте също тъй искрен с мен, както и аз с вас. Затова ще ви кажа, че ви намразих още от първия миг, когато ви видях.
— Благодаря! Такава голяма чест отдавна не ми е оказвана.
— И тъкмо затова — побърза тя да продължи, — за мен е висше удоволствие възможността да преговарям с вас… но всъщност за истински преговори и дума не може да става. Дойдох само да ви кажа, че усилията ви тук са съвсем напразни. Досега винаги имахте щастие и си помислихте, че сте съвсем близо до целта си. Но страшно много се лъжете. Действително ли сте толкова луд, за да вярвате, че ще успеете да проникнете в нашето пуебло?
— Давам ви думата си, че само да поискам, ще вляза в котловината.
— Дори наистина да стигнете до нашата котловина, каква ще ви е ползата? Нали все още не сте в пуеблото?
— Тогава ще се изкатерим по него.
— Не си въобразявайте, че сте всемогъщ! Дори и да проникнете в пуеблото, това не означава, че ще заловите някой от нас. Ние сме въоръжени и наистина няма да ви щадим. А още по-малки са надеждите ви да се доберете до парите.
— Аз пък съм убеден, че ще ги взема.
— Няма да видите и пукната пара! Но вашият налудничав план ви е струвал досега толкова много усилия, че ни е жал за вас и затова и ние ще ви дадем нещичко.
— И какво ще е то, добра ми сеньора?
— Навярно знаете къде се намира в момента Фогел?
— Да.
— Неговият случай е още едно ярко доказателство, че с вашите прехвалени ум и находчивост няма да стигнете кой знае колко далеч. Че на кой разумен човек би му хрумнала мисълта да помъкне със себе си един толкова неопитен хлапак? Какво ни пречи да го обезвредим?
— Не бихте имали най-малка полза. Със смъртта на единия наследник, който има още няколко сънаследници, вие все още не сте правомерни притежатели на наследството. Престъплението си остава престъпление. Сигурно е, че и през ум няма да ви мине да убиете младежа.
— Мен ли имате предвид? Е, ами на мен ми е съвсем безразлично дали ще умре или ще остане жив. Обаче ако се върна оттук, без да постигнем споразумение, Джонатан и баща му несъмнено ще го убият. Слушайте какво ви предлагам! Ще си получите обратно конете, както и младежа, който се казва Фогел и твърди, че е роднина на Хънтър…
— Чудесно!
— Фогел ще получи сто хиляди долара в ценни книжа, а на вас ще дадем десет хиляди долара.
— На мен?
— Да. Помислете си само какво означава това, след като сте взел и парите на чичо Мелтън. когато сте го наръгали с нож! Значи ще се сдобиете с цяло състояние.
— Съвсем вярно, сеньора.
— В замяна на това няма да искаме от вас друго освен… Тя млъкна и ме погледна изпитателно, навярно за да се опита да отгатне какво бих казал за онова, което ще последва.
— Е. освен…?
— Освен да се откажете от преследването на Джонатан и на баща му, никога да не споменавате за цялата работа пред други хора, както и да придумате Фогел и роднините му да се задоволят със стоте хиляди долара.