— Но изоставих това — каза той на протежето си с много подходящо драматични интонации, жестове, намръщвания, — след като получих най-големия уплах в проклетия си живот.
Веднъж, припомняше си Мхатре, чашата била посетена от най-готовия на сътрудничество измежду духовете, един толкова твърде приятелски настроен тип, и виждаш ли, помислих си да му задам някои важни въпроси. Има ли Бог и чашата, която се въртеше наоколо като мишка или нещо подобно, просто спря като мъртва в средата на масата, нито трепване, напълно фют — капут. След това казах, ако не искаш да отговаряш, опитай този вместо другия въпрос, и го казах направо: Има ли дявол? След това чашата — брам-брам! — започна да се клатушка и няма да повярваш! — първо бавно-бавно, след това по-бързо и по-бързо, подобно на желе, докато не скочи — хопа-троп! — от масата във въздуха, падна на земята на едната си страна и опа! — разбита на хиляда и едно парчета. Можеш да вярваш или не, каза Бабасахеб Мхатре на своя повереник, но тогава и там аз научих урока си: не се бъркай, Мхатре, в онова, което не разбираш.
Тази история имаше дълбоко отражение върху съзнанието на младия слушател, защото още преди смъртта на майка си той започна да вярва в съществуването ка свръхестествения свят. Понякога, когато се оглеждаше около себе си, особено в следобедната жега, когато въздухът станеше лепкав, видимият свят, неговите черти, жители и неща сякаш стърчаха в атмосферата като изобилие от горещи айсберги и на него му хрумна, че всичко продължаваше надолу под повърхността на влажния въздух: хора, автомобили, кучета, кинореклами, дървета, а девет десети от тяхната действителност бе скрита от неговите очи. Той примигваше и илюзията избледняваше, но усещането за нея никога не го напусна. Джебраил порасна, вярвайки в Бог, ангели, демони, ифрити31, джинове толкова истински, сякаш те бяха волски коли или стълбове за улично осветление, и мисълта, че никога досега не беше виждал призрак го поразяваше като недостатък на собственото му зрение. Той сънуваше, че открива оптик-магьосник, от когото купува чифт оцветени в зелено очила, които щяха да коригират неговото прискърбно късогледство, и след това щеше да може да вижда през гъстия ослепяващ въздух митическия свят отдолу.
От своята майка Наима Наджмудин той чу много истории за Пророка и ако в нейните разкази се бяха промъкнали неточности, не се интересуваше какви са те. „Какъв човек! — мислеше си той. — Кой ангел не би желал да говори с него?“ Въпреки че понякога се хващаше да образува богохулствени мисли, например в мига, в който, унасяйки се в сън на своето походно легло в жилището на Мхатре, без да иска, неговата сънлива фантазия започваше да сравнява собственото му положение с това на Пророка по времето, когато, осиротял и без средства, той постига голям успех като бизнесмениджър на богатата вдовица Хатиджа и накрая се оженва за нея. Заспивайки, той се виждаше седнал на обсипана с рози платформа, усмихвайки се престорено и плахо изпод сари-палу32, което скромно беше поставил на лицето си, докато новият му съпруг, Бабасахеб Мхатре, се протягаше с любов към него, за да свали тъканта и да се втренчи в чертите му в огледалото, поставено в скута му. Този сън за женитбата с Бабасахеб го събуди, накара го да почервенее от срам и оттогава той започна да се тревожи за нечистото в своята направа, което можеше да създаде такива ужасяващи представи.
Обаче през повечето време неговата вяра беше слаба работа, част от него, която не изискваше някакво по-специално внимание от всяка друга. Когато Бабасахеб Мхатре го взе в дома си, това беше потвърждение за младия човек, че не е сам на света, че нещо се грижи за него, така че не беше напълно изненадан, когато сутринта на двадесет и първия му рожден ден Бабасахеб го повика в синия офис и го изхвърли, без дори да се съгласи да изслуша една молба.
— Изхвърлен си — подчерта Мхатре, сияейки. — Уволнен, разчистихме си сметките. Свободен си.
— Но, чичо.
— Затваряй си устата.
След това Бабасахеб направи най-големия подарък в живота на сирака, съобщавайки му, че за него е уредена среща в студията на легендарния филмов магнат мистър Д. У. Рама; едно прослушване.
— Това е само за външен вид — каза Бабасахеб. — Рама ми е добър приятел и ние го обсъдихме. Една малка роля за начало, след това зависи от теб. А сега се махни от очите ми и престани да правиш такава покорна физиономия, не е подходящо.