— За Бога, мистър — молеше се Бабасахеб, — когато тогава ти казах да отидеш и да станеш педи, никога не съм си мислил, че ще ме вземеш на сериозно, в края на краищата уважението към по-възрастните си има граници. — Джебраил със замах вдигна ръцете си нагоре и се закле, че не е такова срамно нещо и че когато подходящото момиче се появи, той, разбира се, ще се подложи с желание на брака. — Какво чакаш? Някоя богиня от небето? Грета Гарбо, Грейскали, коя? — плачеше старият човек, кашляйки кръв, но Джебраил си тръгна със загадъчна усмивка, която позволи на Бабасахеб да умре, без да успокои напълно съзнанието си.
Лавината от секс, в която Джебраил Фаришта беше попаднал като в капан, успя да зарови най-големия му талант толкова дълбоко, че можеше да бъде загубен завинаги: неговия талант да обича истински, дълбоко, без задръжки, тази рядка и деликатна дарба, която никога не бе успял да използва. По време на заболяването си той почти беше забравил мъката, която изпитваше заради копнежа си по любов, извиващ се в него като нож на магьосник. Сега в края на всяка нощ на гимнастика той спеше с лекота и дълго, сякаш никога не бе измъчван от жени-мечта, сякаш никога не се бе надявал да изгуби сърцето си.
— Твоят проблем е — каза му Реха Мерчант, след като се материализира от облаците, — че всички винаги ти прощаваха, Бог знае защо, ти винаги се откачаше, откачи се от убийство. Никой никога не те държа отговорен за това, което направи. — Той не можеше да спори. — Божа дарба — изкрещя му тя. — Бог знае откъде си мислеше, че си, изскочил от канавката тип, Бог знае какви болести си донесъл.
Но това, което беше, жените го правеха, мислеше си той през онези дни, те бяха съдовете, в които той можеше да се излива, и когато продължаваше, те разбираха, че такава беше неговата природа и прощаваха. Истина беше, че никой не го обвиняваше, че си тръгва, за неговите хиляда и една небрежности, колко много аборти, питаше Реха от дупката в облаците, колко много разбити сърца. През всичките тези години той беше ползвателят на безкрайната женска щедрост, но беше и тяхна жертва, защото лекотата, с която му прощаваха, направи възможна най-дълбоката и най-сладката поквара, а именно убеждението, че не върши нищо лошо.
Реха: тя влезе в живота му, когато си купи мезонета в „Еверест Вилас“ и му предложи като съседка и бизнес дама да му покаже килимите и антиките си. Нейният съпруг беше на международен конгрес на производителите на сачмени лагери в Гьотеборг, Швеция, и в негово отсъствие тя покани Джебраил в своя апартамент с каменни решетки от Джаисалмер37, резбовани перила от кералски дворци и каменна моголска чатри, малък купол, превърнат във вана с джакузи; докато му наливаше френско шампанско, се облягаше на мраморни стени и усещаше студените вени на камъка с гърба си. Когато си посръбваше от шампанското на малки глътки, тя го закачаше, че сигурно боговете не бива да пият алкохол, и той отговори с изречение, което веднъж беше прочел в интервю с Ага Хан38: О, знаете ли, това шампанско е само за показ, в момента, когато се докосне до устните ми, то се превръща във вода. След това на нея не й отне много време да докосне устните му и да се стопи в прегръдките му. Когато децата й се върнаха от училище с аята, тя беше безупречно облечена и сресана и седеше с него в гостната, разкривайки тайните на килимарския бизнес, признавайки, че художествената коприна изглежда неартистична пред изкуствената, а също да не се оставя да бъде заблуден от диплянката й, в която едно одеяло беше прелъстително описано като направено от вълна, оскубана от шиите на агнета, което означава, нали разбираш, само нискокачествена вълна, реклама, какво да правиш, така стоят нещата.
Той не я обичаше, не й беше верен, забравяше рождените й дни, не отвръщаше на телефонните й обаждания, появяваше се в най-неудобния момент насред вечеря с гости от света на ролковите лагери и като всички други тя му прощаваше. Но нейната прошка не беше тихото, мишо пускане без наказание, което получаваше от другите. Реха се оплакваше като луда, тя го хокаше, прогонваше с викове, ругаеше го, че е безполезен нехранимайко и копеле със сестра курва и дори за това, че е виновен в невъзможния подвиг да чука сестрата, която нямаше. Тя нищо не му спестяваше, обвиняваше го, че е престорено като филмов екран същество и след това минаваше нататък и винаги му прощаваше и позволяваше да откопчае блузата й. Джебраил не можеше да устои на оперната прошка на Реха Мерчант, което беше още по-трогателно заради пукнатината в собственото й положение, нейната изневяра на краля на ролковите лагери, която Джебраил се въздържаше да споменава, понасяйки словесния побой като мъж. Така че докато прошките, които получаваше от останалите си жени, го оставяха студен и ги забравяше в същия миг, в който бяха промълвени, той продължаваше да се връща при Реха, така че да може да го ругае и утешава, както само тя си знаеше.