След това той едва не умря.
Снимаше в Каня Кумари, стоейки на самия край на Азия, докато участваше в сцена от битка, поставена на върха на нос Коморин, където сякаш наистина три океана се блъскаха един в друг. Три реда вълни се приближаваха от запад изток юг и се сблъскваха в могъщ плясък на водни ръце в момент, когато Джебраил получи юмручен удар в челюстта — перфектна синхронизация, и на мига изгуби съзнание, падайки назад в триокеанската пяна. Не се изправи.
За начало всички обвиниха исполинския английски каскадьор Юстас Браун, който беше нанесъл удара. Той яростно възрази. Не беше ли той същият, който игра враждебния главен министър на Н. Т. Рама Рао в множеството негови теологически филмови роли? Не усъвършенства ли той изкуството да направи стария човек да изглежда добре по време на битка, без да го нарани? Беше ли се оплаквал някога, че Н. Т. Р. никога не олекотява ударите си, така че той, Юстас, винаги става син-зелен, бивайки набит до оглупяване от един дребен стар тип, когото може да изяде за закуска върху тоуст и дали някога, дори само веднъж, е изпуснал нервите си? Е, тогава? Как може някой да си помисли, че ще нарани безсмъртния Джебраил? Въпреки това го изхвърлиха и полицията го пъхна в затвора, просто за всеки случай.
Но не ударът беше този, който просна Джебраил. След като звездата беше откарана в бомбайската Брийч Кенди хоспитъл със самолет на военновъздушните сили, осигурен за тази цел; след като задълбочените тестове не дадоха почти нищо; и докато той лежеше в безсъзнание, умирайки, с кръвна картина, спаднала от нормалните си петнадесет до убийствените четири цяло и две, говорител на болницата се изправи пред националната преса на широките бели стъпала на Брийч Кенди.
— Това е изключителна мистерия — оповести той. — Ако ви харесва, наречете го Божие дело.
Джебраил Фаришта беше започнал да получава кръвоизливи по целите си вътрешности без видима причина и просто умираше от изтичане на кръвта под кожата му. В най-тежкия момент кръвта започна да се стича през ректума и пениса му и сякаш всеки момент щеше да избухне като порой през носа и ушите и от ъгълчетата на очите му. В продължение на седем дни той кървеше и му преливаха кръв и всеки известен на медицинската наука препарат за съсирване на кръвта, включително един вид концентрирана отрова за плъхове, и въпреки че лечението доведе до леко подобрение, лекарите го обявиха за безнадежден случай.
Цяла Индия беше край леглото на Джебраил. Неговото състояние беше водещата новина във всеки радиобюлетин, тема на ежечасните новини на националната телевизия и тълпата, която се събираше на Уордън Роуд, беше толкова голяма, че полицията трябваше да я разпръсква с удари с дървени палки и сълзотворен газ, който използваше напразно, тъй като всеки от тези половин милион опечалени вече беше насълзен и ридаеше. Премиер-министърката отмени срещите си и отлетя да го посети. Нейният син, пилотът, седеше в стаята на Фаришта, държейки го за ръката. Едно настроение на мрачни предчувствия се спусна върху нацията, защото след като Бог е стоварил такъв акт на възмездие върху най-известното му превъплъщение, какво ли пък чака останалата част от страната? Ако Джебраил умре, възможно ли е Индия съвсем да изостане? В джамиите и храмовете на страната, претъпкани с богомолци, се отправяха молитви не само за живота на умиращия актьор, но и за бъдещето, за тях самите.
Кой ли не посети Джебраил в болницата? Кой ли никога не писа, не се обади по телефона, не прати цветя, нито тифини или прекрасна домашно приготвена храна? Докато много любовници безсрамно му пращаха картички с пожелания за оздравяване и агнешко, сготвено в раковина, коя, обичайки го най-много от всички, живееше тихо, неподозирана от този ролков лагер, който имаше за съпруг? Реха Мерчант обви с желязо сърцето си и преминаваше през жестовете на ежедневието, като забавляваше децата си, бърбореше със съпруга си, играейки негова домакиня, когато се налагаше, и никога нито веднъж не разкри мрачното опустошение в душата си.