— Кой си ти тогава?
— Част от тази Сила, която винаги желае зло, но твори добро.
В спортния център: той едва можеше да се насили да погледне към Мишал. (Тя също си беше тръгнала от събранието за Симба навреме, за да успее за курса.) — Въпреки че беше цялата над него, ти се върна, обзалагам се, за да ме видиш, не е ли мило, той едва можа да произнесе любезна дума, камо ли да попита носиш ли нещо светещо по средата на твоите очи, защото тя сега не риташе с крака и не извиваше дългото си тяло, бляскаво в черното трико. — Докато, почувствала студенината у него, тя се дръпна назад, цялата изразяваща объркване и наранена гордост.
— Нашата друга звезда днес не се появи — спомена Джъмпи на Саладин по време на почивката между упражненията. — Мис Алилуя Коун, онази, която се изкачи на Еверест. Смятах да ви запозная. Тя познава, искам да кажа, явно е с Джебраил. Джебраил Фаришта, актьорът, твоят съоцелял от катастрофата.
Нещата се затварят над мен. Джебраил се носеше към него подобно на Индия, след откъсването си от протоконтинента Гондвана276 и поемането й към Лавразия. (Неговите умствени процеси, отбеляза той отсъстващо, поднасяха някои твърде странни асоциации.) Когато се сблъскат, силата ще изхвърли Хималаи. — Какво е планина? Препятствие; превъзходство и над всичко друго последица.
— Къде отиваш — викаше Джъмпи, — мислех, че ще те закарам. Добре ли си?
— Добре съм. Трябва да походя, това е всичко.
— О’кей, но само ако си сигурен.
Сигурен. Тръгни си бързо, без да срещаш натъжения поглед на Мишал.
… На улицата. Върви бързо, навън от това неподходящо място, този подсвят. — Боже: няма отърваване. Ето витрина, магазин, продаващ музикални инструменти, тромпети саксофони обои, какво е името му? — Попътни ветрове и във витрината евтино отпечатан позив. Обявяващ предстоящото завръщане на, правилно, архангел Гавриил. Връщането му и спасението на земята. Върви. Бързо се махай.
… Дай знак на това такси. (Дрехите му предизвикват почтителност у шофьора.) Влезте, скуайър, имате ли нещо против радиото. Някакъв учен, който попаднал в онова отвличане и изгубил половината си език. Американец. Те го изградили наново, разказва той, с месо от задника му, с извинение. Не би ми харесала уста, пълна с месо от собствения ми бут, но горкият човек не е имал избор, нали. Смешно копеле. Има някои странни хрумвания.
Юджийн Думздей обсъждаше по радиото празнините в летописа на вкаменелостите с новия език от бут. Дяволът се опита да ме накара да млъкна, но добрият Господ и американските хирургически техники не бяха съгласни. Тези празнини бяха главната рекламна точка на сътвориста: ако естественият подбор беше истина, къде са всички тези случайни мутации, които не са били подбрани? Къде са децата-чудовища, деформираните бебета на еволюцията? Вкаменелостите бяха неми. Между тях няма трикраки коне. Няма смисъл да се спори с тези старчоци, каза таксистът, аз самият не одобрявам Бог. Няма смисъл, съгласи се малка част от съзнанието на Чамча. Няма смисъл да се внушава, че „летописът на вкаменелостите“ е някакъв вид съвършен шкаф за папки. И еволюционната теория измина дълъг път от времето на Дарвин. Сега се твърдеше, че големите видови промени са ставали не неуверено и наслуки, както се смяташе първоначално, а на големи радикални скокове. Историята на живота не беше жужащият напредък — истинския английски напредък на средната класа, — както викторианското мислене е искало да бъде, а яростни, драматични, натрупващи се трансформации: според старата формулировка повече революция, отколкото еволюция. — Достатъчно чух, каза таксистът. Юджийн Думздей изчезна от ефира, за да бъде заменен с дискомузика. Ave atque vale.277
Онова, което Саладин Чамча разбра през този ден, беше, че живее в състояние на лъжлив мир, че промяната в него е необратима. Един нов тъмен свят се беше отворил за него (или в него), когато падна от небето; няма значение колко усърдно се опитваше да пресътвори старото си съществуване, това беше, сега го разбираше, факт, който не можеше да бъде отменен. Сякаш виждаше път пред себе си, разделящ се наляво и надясно. Затваряйки очи, облягайки се на тапицерията на таксито, той избра пътя наляво.
— 2 —
Температурата продължаваше да се покачва; и когато горещата вълна достигна най-високата си точка и остана там толкова дълго, че целият град, неговите сгради, водните му пътища, жителите му стигнаха опасно близко до сваряването — тогава мистър Били Батута и неговата придружителка Мими Мамулян, наскоро върнали се в метрополиса след период на гостуване на углавните власти в Ню Йорк, обявиха своето парти на „голямото завръщане“. Бизнесвръзките на Били в центъра уредиха случаят му да се гледа от добре разположен съдия; личното му обаяние убеди всяка една от богатите дамски „мишени“, от които беше изстискал толкова щедри суми с цел откупа на душата му от дявола (включително мисис Щрувелпетер), да подпишат една петиция за снизхождение, в която матроните изразяваха своето убеждение, че мистър Батута честно се е разкаял за своята грешка и молеха в светлината на неговата клетва да се съсредоточи оттук насетне върху започващата си бляскава предприемаческа кариера (чиято социална полезност от гледна точка на натрупването на богатство и предоставянето на работа на много хора, предлагаха те, също да бъде взета под внимание от съда при смекчаването на неговите нарушения) и следващата му клетва да се подложи на пълен курс психиатрично лечение, който да му помогне да преодолее неговата слабост към криминални дяволии — така че достойният съдия да се спре на някое по-леко наказание, отколкото осъждане на затвор, „възпиращото въздействие, търсено с подобно затваряне“, по мнението на дамите, „в този случай ще бъде по-добре постигнато с по-християнска присъда“. Признатата за подхлъзнала се от любов към Били негова помощничка Мими получи условна присъда; тази на Били беше депортиране и сурова глоба, но дори това беше направено значително по-малко жестоко поради съгласието на съдията с молбата на адвоката на Били на неговия клиент да бъде позволено да напусне доброволно страната, без да има стигмата на печат със заповед за депортация в паспорта си, нещо, което ще да причини голяма вреда на множеството му бизнес интереси. Двадесет и четири часа след присъдата Били и Мими бяха обратно в Лондон, като го отпразнува шумно в „Крокфордс“ и разпратиха луксозни покани за това, което обещаваше да бъде приемът на този странно зноен сезон. Една от тези покани с помощта на мистър С.С. Сисодия намери пътя до жилището на Алилуя Коун и Джебраил Фаришта; друга пристигна, малко закъсняла, в бърлогата на Саладин Чамча, пъхната под вратата от грижливия Джъмпи. (Мими се беше обадила на Памела, за да я покани, добавяйки с обичайната си прямота: „Някаква представа с какво се е захванал този твой съпруг?“ — На което Памела отговори с английска непохватност, да, ъъъ, но. Мими измъкна цялата история от нея за по-малко от половин час, което не беше лошо постижение, и заключи тържествуващо: „Звучи като че животът ти се оправя, Пам. Доведи ги и двамата; доведи, когото искаш. Ще бъде голям цирк.“)
276
Хипотетичен суперконтинент в Южното полукълбо, включващ Южна Америка, Африка, Индия, Австралия и Антарктида.