Мястото на приема беше друг от необяснимите триумфи на Сисодия: гигантската звукозаписна сцена на филмовата студия „Шепертън“ беше осигурена явно безплатно и така гостите щяха да могат да се забавляват сред огромната възстановка на Дикенсовия Лондон, която се намираше вътре. Музикална адаптация на последния завършен роман на великия писател278, преименуван „Приятел!“, с либрето и стихове от прочутия гений на музикалната сцена Джеръми Бентъм, се беше оказала мамутски хит на Уестенд и Бродуей, напук на страховитата природа на някои от неговите сцени; сега „Приятелите“, както беше известен в бизнеса, получаваше аколадата279 на филмова продукция с голям бюджет.
— Хората от връ-връ-връзките с обществеността — каза Сисодия на Джебраил по телефона, — мислят, че подобен праз-праз-празник, който ще бъде най-ососеяният със зззвезди, ще бъде добре за тттяхната подготвителна кккампания.
Уречената нощ настъпи: нощ на ужасяваща горещина.
„Шепертън!“ — Памела и Джъмпи вече са тук, долетели на крилете на нейното Ем Джи, когато Чамча, презрял тяхната компания, пристига с един от флотата закрити автомобили, предоставени от домакините на онези гости, предпочитайки по каквато и да е причина да бъдат возени вместо да карат. — И някой друг също — онзи, с когото Саладин падна на земята — е дошъл; и броди вътре. — Чамча излиза на арената и е удивен. — Тук Лондон е променен — не, сгъстен, — според изискванията на киното. — Защото тук е Стюкониа на Вениъринг280, тези чисто нови, тип-топ нови хора, лежаща шокиращо близо до Портмън скуеър и сенчестия ъгъл, криещ разнообразни Подснаповци. — И още по-лошо: гледай могилите от отпадъци на Бофинс Бауър сякаш в близката околност на Холъуей, мержелеещи се в този съкратен метрополис над стаите на Фасцинейпгън Фледжби в Олбани — истинското сърце на У е стенд! — но гостите не са склонни да се оплакват; новороденият град, дори пренареден, все пак ти спира дъха; особено в онази част на огромното студио, през която се вие реката, реката с нейните мъгли и лодки на Гефър Хекзъм281, Темза в отлив, течаща под два моста, един от стомана, друг от камък. По нейните калдъръмени брегове бият крак веселите гости; и звучат някак печално, неясно, звук от стъпки със заплашителен тон. Вечеря в мъгла от сух лед, гъста като грахова супа, започва на площадката.
280
Вениъринг са претенциозни новобогаташи в „Нашият общ приятел“ на Чарлз Дикенс. Огюкониа е тяхната господарска къща.
281
Вампироподобен герой от романа, който се прехранва, измъквайки удавници от Темза, които обира.