— Да си виждал Джъмпи? — И той посочи, „В тази посока“, след което тя също изчезна без нито една вежлива дума; и сега се виждаше Джъмпи да пресича Саутуък Бридж в противоположната посока, къдрава коса, по-рошава от всякога, подобните на закачалка рамене, изгърбени в балтона, който беше отказал да свали, с търсещи очи, с насочващ се към устата палец; и малко по-късно Джебраил се насочи към бледното подобие на Моста Който Е От Стомана, поемайки по пътя на Джъмпи.
Накратко събитията бяха започнали да граничат с фарса; но когато няколко минути по-късно актьорът, играещ ролята на Гефър Хексъм, който наблюдаваше този отсек от Дикенсовата Темза за трупове, за да ги освободи от техните ценности, преди да ги предаде на полицията, хокайки, се спусна бързо надолу по студийната река с неговата предвидено чорлава, прошарена коса, щръкнала право нагоре, фарсът веднага беше прекратен; защото в неговата непочтена лодка лежеше безчувственото тяло на Джъмпи Джоши в подгизналия си балтон.
— Повален в безсъзнание — изкрещя лодкарят, посочвайки голямата цицина, издигаща се върху задната част на черепа на Джъмпи, — и в безсъзнание е бил във водата, чудо е, че не се е удавил.
Една седмица след това в отговор на едно възбудено телефонно обаждане от Али Коун, която го беше проследила посредством Сисодия, Батута и най-накрая Мими и която изглеждаше доста поразмразена, Саладин Чамча се намери на пътническото място в едни тригодишен сребрист ситроен комби, който бъдещата Алиша Бониек беше подарила на дъщеря си, преди да замине за един продължителен престой в Калифорния. Али го посрещна на гара Карлайл, повтаряйки по-раншните си извинения по телефона:
— Нямах право да ти говоря така; ти нищо не знаеш, искам да кажа, слава Богу, никой не видя нападението и изглежда е било потулено, но този беден човек, в гръб с лопата по главата, това е много лошо, работата е, че взехме едно място горе на север, на мои приятели, които сега отсъстват, това изглеждаше най-добрия начин да излезем от обсега на човешките същества и той те иска; мисля, че наистина можеш да му помогнеш и откровено казано, аз също се нуждая от помощ — което остави Саладин не по-мъдър, но разяждан от любопитство, — и сега Шотландия летеше покрай прозорците на ситроена с тревожеща скорост: краят на вала на Адриан, старият рай за пристаналите Гретна Грийн284 и след това навътре по посока на южната планинска част; Екълфекън, Локърби, Бийтък, Елвънфут. Чамча беше склонен да мисли за всички нестолични места като за дълбините на междузвездното пространство и пътуванията из тях за изпълнени с опасност: защото да рухнеш: в подобна празнота със сигурност означаваше да умреш в самота и неоткрит. Бдителното му око беше забелязало, че един от фаровете на ситроена е счупен, че индикаторът за горивото беше на червено (излезе, че той също е развален), че дневната светлина намаляваше и че Али караше, сякаш А47 е писта в Силвърстоун през слънчев ден.
— Не може да стигне далече без транспорт, но човек никога не знае — мрачно обясни тя. — Преди три дни открадна ключовете от колата и го откриха поел в обратната посока по един изход на М6, крещейки за проклятие. Пригответе се за отмъщението на Господа, казал той на пътните ченгета, защото аз скоро ще призова своя помощник Азраил. Те записали всичко в малките си тефтерчета.
Чамча, чието сърце все още бе пълно със собствените му отмъстителни страсти, изигра съчувствие и шок.
— А Джъмпи? — заинтересува се той. Али вдигна и двете си ръце от волана в жест аз-се-предавам, докато колата заплашително се клатушкаше по неравния път.
— Лекарите казват, че натрапчивата ревност може да е част от същото нещо; най-малкото може да освободи лудостта, подобно на взривател.
Тя се радваше, че има възможност да говори, и Чамча охотно й предложи слуха си. Ако му се доверяваше, то беше, защото Джебраил също го правеше; той нямаше намерение да развали това доверие. Веднъж той измами доверието ми, сега нека известно време има доверие в мен. Той беше един начеващ кукловод, беше необходимо да изучи вървите, да открие кое с кое беше свързано…
— Не мога да престана — говореше Али. — По един неразбираем начин се чувствам виновна заради него. Нашият живот не се получава и вината е моя. Майка ми се ядосва, когато говоря по този начин.
На прага да хване самолета за запад, Алиша смъмри дъщеря си на трети изход. „Не мога да разбера, откъде ти идват тези идеи“, викаше тя посред раници, куфари и плачещи азиатски мамички. „Можеш да кажеш, че животът на баща ти също не се разви по план. В такъв случай той ли трябва да бъде обвиняван за лагерите? Изучавай историята, Алилуя. През този век историята престана да обръща внимание на старата психологическа насоченост на действителността. Искам да кажа, характерът вече не е съдба. Икономиката е съдба. Идеологията е съдба. Бомбите са съдба. Какво ги интересуват гладът, газовата камера, гранатата, как си живяла живота си? Кризата идва, смъртта идва и твоето патетично индивидуално аз няма съвсем нищо общо с това, но страда от последствията. Този твой Джебраил: може би той е въплъщение на това, как ти се случва историята.“ Без предупреждение тя се беше върнала към високостилния гардероб, предпочитан от Ото Коун, и изглежда към начина на говорене, който подхождаше на големите черни шапки и костюми с жабо. „Наслаждавай се на Калифорния, майко“, остро каза Али. „Една от нас е щастлива“, каза Алиша. „Защо да не съм аз?“ И преди дъщеря й да успее да отговори, тя премина бързо през бариерата само за пасажери, размахвайки паспорт, бордна карта, билет и насочвайки се към безмитните бутилки на „Опиум“ и „Гордънс джин“, които се продаваха под един осветен надпис, гласящ КАЖЕТЕ ЗДРАВЕЙ НА ДОБРИТЕ ПОКУПКИ.285
284
Град в Шотландия, известен с възможността за женитба без обичайните формалности, изисквани в останалата част на Британия.