Ето го момента преди злото; след това мига на злото; след това времето след него, когато стъпката е направена и всяка следваща крачка става все по-лесна.
— Съгласен съм — отговори Чамча. — Хубаво е, че те виждам да изглеждаш толкова добре.
Момче на шест или седем мина покрай тях на Бе Ем Хикс. Чамча, обръщайки глава, за да проследи напредването на момчето, видя, че то се движеше гладко по алея, засводена от дървета, през които горещото слънце успяваше да надникне тук-таме. Шокът от откриването на мястото на неговия сън за малко го обърка и го остави с лош вкус в устата: киселия аромат на могло-е-да-бъде. Джебраил махна на такси и поиска Трафалгар Скуеър.
О, той беше в приповдигнато и добро настроение този ден, подигравайки се на Лондон и англичаните със значителна част от старото си оживление. Където Чамча виждаше привлекателно избледняло величие, Джебраил виждаше развалина, град на Крузо, изолиран на острова на миналото си и опитващ се с помощта на Петканите от нисшата класа да поддържа внушителния си вид. Под втренчения поглед на каменни лъвове той преследваше гълъби, крещейки:
— Кълна се, Спуно, вкъщи тези тлъстугери нямаше да оцелеят и един ден, давай да си вземем някой за вечеря.
Поанглийчената душа на Чамча се сви от срам. По-късно на Ковънт Гардън той описа за полза на Джебраил деня, когато пазарът за плодове и зеленчуци се премести на Найн Елмс. Властите, разтревожени заради плъховете, запечатаха каналите и убиха десетки хиляди, но повече от стотици оцеляха.
— В този ден умиращите от глад плъхове се нароиха по тротоарите — припомняше той. — По целия път надолу към Странд и Ватерло Бридж, в магазините и извън тях, отчаяно търсещи храна. — Джебраил изпръхтя. — Сега аз зная, че това е потъващ кораб — изкрещя той и Чамча се ядоса, че му е дал благоприятна възможност. — Дори шибаните плъхове си заминават. — И след прекъсване: — Това, от което се нуждаеха, беше един свирач от Хамелин, не е ли така? Да ги поведе към унищожението с мелодия.
Когато не обиждаше англичаните и не описваше тялото на Али от корените на косата до мекия триъгълник на „любовното място, проклетото йони“, той изглежда желаеше да прави списъци: кои бяха десетте любими книги на Спуно, искаше да знае той; също филми, жени-звезди, храна. Чамча предложи обикновени космополитни отговори. Неговият списък от филми включваше „Потьомкин“, „Кейн“, „Otto e Mezo“, „Седемте самураи“, „Алфавил“, „Ангелът унищожител“.
— Промили са ти мозъка — присмя му се Джебраил. — Целият този западен филмотечен боклук. — Неговата челна десетка на всичко идваше от „дома“ и беше агресивно нискочела. „Майка Индия“, „Мистър Индия“, „Господин 420“: никакъв Радж, никакъв Мринал Сен, никакъв Аравиндан или Гатак.290 — Главата ти е пълна с боклуци — посъветва той Саладин, — забравил си всичко, което си заслужава да помниш:.
Неговото нарастващо вълнение, неговата бръщолевеща решителност да превърне света в грозд от неговия хитпарад, неговата яростна крачка — трябва да бяха минали двадесет мили в края на разходката им — подсказаха на Чамча, че сега няма да е нужно много, за да го блъсне от ръба. Изглежда се оказах също доверен човек, Мими. Изкуството на убиеца е да привлече жертвата близо; това го улеснява да я промуши.
— Огладнявам — обяви заповеднически Джебраил. — Заведи ме в един от десетте ти най-добри ресторанти.
В таксито Джебраил дразнеше Чамча, който не му беше съобщил местоназначението.
— Някакъв френски локал, нали? Или японски, със сурови риби и октоподи. Боже, защо се доверявам на твоя вкус.
Те пристигнаха в кафене „Шаандаар“.
Джъмпи го нямаше.
Явно Мишал не беше изгладила нещата с майка си; Ми-шал и Ханиф отсъстваха и нито Анахита, нито майка й поздравиха Чамча по начин, който можеше да бъде описан като топъл. Единствено хаджи Суфян ги поздрави радушно:
— Елате, елате, седнете, добре изглеждаш.
Кафенето беше странно празно и дори присъствието на Джебраил не успя да създаде голяма суматоха. На Чамча му бяха необходими няколко секунди, за да разбере какво става; след това видя карето бели младежи, седящи на ъглова маса, копнеещи за побой.
Младият бенгалски келнер (който Хинд трябваше да наеме след заминаването на по-голямата й дъщеря) дойде и взе поръчката им — патладжани, сикх кебап291, ориз — докато зяпаше гневно в посока на заядливия квартет, който, както едва сега долови Чамча, беше наистина много пиян. Келнерът Амин беше толкова раздразнен от Суфян, колкото от пияните.