Две нощи по-късно зад пивоварната „Чарингтън“ в Тауър Хемлитс Изкормвача на баби отново нанесе удар. И в нощта след това една стара жена беше убита близо до детската площадка в парк Виктория, Хекни; и отново отвратителният „подпис“ на Изкормвача — ритуалното подреждане на вътрешните органи около тялото на жертвата, чието точно разположение никога не беше оповестено публично — беше добавен към престъплението. Когато инспектор Кинч, изглеждайки малко поочукан по краищата, се появи по телевизията да предложи за разглеждане изключителната теория, че един „убиец-подражател“ някак си е разкрил запазената марка, която беше крита грижливо толкова дълго, и се е загърнал с плаща, който покойният Симба бе изпуснал; след това началникът на полицията също сметна за мъдро да учетвори полицейското присъствие по улиците на Брикхол и да държи толкова много полицаи в резерв, че се оказа необходимо да се отложи столичната футболна програма в края на седмицата. И наистина навсякъде клокочеше ядът заради старото петно върху Ухуру Симба; Ханиф Джонсън направи изявление в смисъл, че увеличеното полицейско присъствие е „провокационно и подстрекателско“ и в „Шаандаар“ и „Пагал Хана“ започнаха да се събират групи млади чернокожи и азиатци, решени да предизвикат обикалящите наоколо панди293. В „Хот У екс“ чучелото, избрано за стопяване, беше не друго, а на потящата се и вече втечнена фигура на офицера за връзки с обществеността. И температурата продължаваше неумолимо да расте.
Произшествията с насилие започнаха да се случват все по-често: нападения срещу чернокожи семейства на общинска земя, задяване на чернокожи ученици по пътя им към къщи, караници в кръчмите. В „Пагал Хана“ един плъхолик младеж и трима от неговите приятели плюха върху храната на много хора; в резултат на последвалото спречкване трима келнери бенгалци бяха обвинени в нападение и причиняване на истински телесни повреди; обаче инспектиращият квартет не беше задържан. Разкази за полицейска бруталност, за черни младежи, вмъквани в небелязани коли и бусове, принадлежащи на специалните патрулни групи, и изхвърляни също толкова дискретно, покрити с порязвалия и натъртвания, се разпространиха из общностите. Патрулите за самоотбрана от млади сикхи, бенгалци и афро-карибски мъже — описвани от техните противници като доброволни отреди — започнаха да обикалят района пеша или в стари форд зодиак и кортина, решени да не „го поемат лежешком“. Ханиф Джонсън каза на своята любовница и спътница в живота Мишал Суфян, че по негово мнение още едно убийство на Изкормвача ще подпали фитила. „Този убиец не само ликува, че е свободен“, каза той. „Той се смее и на смъртта на Симба и това е, което хората не могат да преглътнат.“
В една непривично влажна нощ по тези къкрещи улици се спускаше Джебраил Фаришта, надувайки златния си рог.
В осем часа тази вечер, събота, Памела Чамча и Джъмпи Джоши — който отказваше да я пуска непридружена — стояха до автомат за снимки на ъгъла сред основната тълпа на спирка Юстън, като се чувстваха смешно конспиративни. В осем и петнадесет до тях се доближи млад мъж с остра коса, който изглеждаше по-висок, отколкото си го спомняха; следвайки го, без да кажат дума, тя и Джъмпи влязоха в очукания му син пикап и бяха откарани в мъничък апартамент над магазин за алкохол на Райлтън Роуд, Брикстън, където Уолкът Робъртс ги запозна с майка си Антуанет. Тримата мъже, които Памела помисли за хаитянци, не бяха представени заради онова, което тя сметна за шаблонни причини.
— Пийнете чаша джинджифилово вино — изкомандва Антуанет Робъртс. — За бебе също е полезно.
Когато Уолкът завърши с почитанията, мисис Робъртс, която изглеждаше изгубена в обемистото и овехтяло кресло (изненадващо бледите й крака, тънки като кибритени клечки, които се показваха изпод черната й рокля и завършваха с размирни къси розови чорапки и здравомислещи обувки с връзки, не успяваха с малко да стигнат земята), стана делова.
293
Полицейските коли, които във Великобитания са черно-бели и оттам приликата с мечките панда.