Какво пише един поет? Стихове. Какво дрънчи в мозъка на Джебраил? Стихове. Какво разби сърцето му? Стихове и отново стихове.
Тромпетът Азраил се провиква от джоба на палтото: Вземи ме! Да-да-да: тръбата. По дяволите всичко, цялата жалка бъркотия: просто надуй бузите и тату-тату-тату. Давай, време е за купона.
Колко е горещо: влажно, задушно, непоносимо. Това не е истинският Лондон: не и този неподходящ град. Първа писта, Махагони, Алфавил. Той крачи сред бъркотия от езици. Вавилон: средоточие на асирийския баб295. „Портата на Бог“. Вавилондон.
Къде е това?
— Да. — Той се скита една нощ зад катедралите на индустриалната революция, крайните железопътни гари на Северен Лондон. Анонимната Кингс Крос, подобната на сопа заплаха на кулата на Сейнт Панкрас, червено-черните резервоари за светилен газ, изпълващи и изпразващи се като гигантски стоманени дробове. Където някога в битка беше паднала кралица Бодика296, Джебраил Фаришта се бореше със себе си.
Стоковият път: но, о, какви сочни стоки безделничат по входове и под волфрамови лампи, какви деликатеси се предлагат по този начин! — Въртейки дамски чанти, подвиквай-ки, среброполи, носейки мрежести бодита: това са не само млади стоки (средна възраст тринадесет до петнадесет), но и евтини. Те имат къси приличащи си истории: всички имат някъде зарязани бебета, всички са били изхвърлени от къщи от разлютени пуритански настроени родители, нито една от тях не е бяла. Сутеньори с ножове взимат деветдесет процента от техните доходи. Стоките са си само стока в края на краищата, особено ако са боклук.
На Стоковия път Джебраил Фаришта е викан от сенки и лампи; и в началото ускорява крачка. Какво общо има това с мен? Гадно изобилие на пички. Но той намалява и спира, чувайки нещо друго да го вика от лампи и сенки, някаква нужда, някаква безмълвна молба, скрита под тънките гласчета на десетлирови курвета. Крачките му се забавят, след това спират. Той е държан от техните желания. За какво? Сега те се движат към него, привлечени подобно на риби на невидими куки. Когато се приближават към него, походките им се променят, хълбоците им губят своята напереност, лицата им започват да показват истинската им възраст въпреки всичкия грим. Когато стигат до него, те падат на колене. Кой казвате, че съм? — пита той и иска да добави: Аз зная имената ви. Срещал съм ви преди, някъде другаде, зад едно перде. Дванадесет тогава, както сега. Айша, Хафса, Рамла, Савда, Зайнаб, Маймуна, Сафия, Джувайрия, Ум Салама Мазумитката, Рехана Еврейката и красивата Мария Коптянката. Мълчаливо те остават на колене. Техните желания му стават известни без думи. Какво е един архангел, ако не кукла? Катхпулти, марионетка. Вярващите ни превиват според волята си. Ние сме сили на природата, а те наши господари. Също и любовници. Тежестта в неговите крайници, горещината и в ушите му едно бръмчене като от пчели през летни следобеди. Щеше да бъде толкова лесно да изгуби съзнание. Той не губи съзнание.
Той стои сред коленичещите деца, чакайки сутеньорите. И когато идват, той най-накрая изважда и притиска към устните си своя не тих рог: унищожителя, Азраил.
След като огненият поток се появява от устата на златния му тромпет и поглъща приближаващите се мъже, обгръщайки ги в пашкул от пламък, погубвайки ги толкова изцяло, че дори и обувките им не остават цвъртящи на тротоара, Джебраил разбира.
Той отново върви, оставяйки зад себе си благодарността на курвите, насочвайки се по посока на района Брикхол, заедно с Азраил в големия си джоб. Нещата започват да се изясняват.
Той е архангел Гавриил, ангелът от Рецитацията със силата на откровението в ръцете си. Той може да бърка в гърдите на мъже и жени, да изважда желанията им от най-скритите ъгълчета на сърцата им и да ги прави действителност. Той е утолителят на желанията, насищащият страстите, сбъдващият мечтите. Той е джинът от лампата и неговият господар е Рух.
Какви желания, какви императиви има в среднощния въздух? Той ги вдишва. — И кимва, така да бъде, да. — Нека бъде огън. Това е град, който се е пречистил сам в пламък, очистил се е, изгаряйки до основи.
295
Титла на Али Мохамед от Шираз, персийски религиозен лидер, чиято докрина проповядва, че никое откровение не е последно.
296
Кралица, вдигнала въстание срещу римляните и превзела няколко града, включително Лондон.