— А походът!
— Не се грижи за това — каза тя нежно. — Можеш да ги настигнеш по-късно.
Тя легна върху отломките на старата руина с глава на един гладък камък, който сарпанчът беше намерил за нея. Старият мъж заплака, но това изобщо не помогна и тя умря в същата минута. Той изтича обратно до похода и ядно се изправи срещу Айша.
— Изобщо не трябваше да те слушам — каза й той. — Сега ти уби жена ми.
Походът спря. Мирза Саид Ахтар, забелязвайки една възможност, настоя високо Хатиджа да бъде закарана до подходящо мюсюлманско гробище. Но Айша възрази.
— На нас ни е наредено от архангела да вървим направо към морето без връщания и заобикалки.
Мирза Саид се обърна към поклонниците:
— Тя е любимата съпруга на вашия сарпанч — извика той. — Ще я изхвърлите ли в дупка край пътя?
Когато селяните от Титлипур се съгласиха, че Хатиджа трябва веднага да бъде погребана, Саид не можа да повярва на ушите си. Той осъзна, че тяхната решителност е много по-голяма, отколкото беше подозирал: дори безутешният сарпанч се покори. Хатиджа беше погребана на едно безплодно поле, в ъгъла зад разрушената странноприемница от миналото.
На следващия ден обаче Мирза Саид забеляза, че сарпанчът се беше откъснал от поклонничеството и се шляеше печално на известно разстояние от останалите, душейки тропическите храсти. Саид скочи от мерцедеса и се втурна към Айша, за да направи следващата сцена.
— Чудовище! — изкрещя той. — Безсърдечно чудовище! Защо доведе старата жена тук, за да умре? — Тя не му обърна внимание, но когато се връщаше към комбито, сарпанчът се приближи и каза: — Ние бяхме бедни хора. Знаехме, че не можем да се надяваме някога да идем до Мека Шариф, докато тя ни склони. Тя ни склони и виж сега последствието от нейните дела.
Айша кахината поиска да говори със сарпанча, но не му каза нито една утешителна дума.
— Затвърди вярата си — скара му се тя. — Тази, която умира при голямото поклонничество, има осигурен дом в Рая. Жена ти сега седи сред ангелите и цветята; какво има да съжаляваш?
Тази вечер сарпанчът Мохамед Дин се доближи до Мирза Саид, който седеше до малък лагерен огън.
— Извини ме, сетхджи — каза той, — но възможно ли е да пътувам в твоята кола, както някога ми предложи?
Без да желае напълно да зареже замисъла, заради който беше умряла жена му, но и неспособен повече да поддържа съвършената вяра, която начинанието изискваше, Мохамед Дин влезе в комбито на скептицизма.
Моят пръв отцепник от вярата — зарадва се Мирза Саид.
През четвъртата седмица дезертьорството на сарпанча Мохамед Дин започва да оказва своето въздействие. Той седеше на задната седалка на мерцедеса, като че той беше заминдарът, а Мирза Саид — шофьорът, и малко по малко кожената тапицерия, климатикът, барът с уиски и сода и огледалните стъкла с автоматично задвижване започнаха да го учат на високомерие; носът му се вирна във въздуха и той придоби презрителното изражение на човек, който може да вижда, без да бъде видян. Мирза Саид на шофьорското място чувстваше очите и носа си да се пълнят с прах, който влизаше през отвора, където преди беше предното стъкло, но въпреки подобни неудобства се чувстваше по-добре отпреди. Сега в края на всеки ден един грозд от поклонници се събираше около мерцедеса с бляскавата му звезда и Мирза Саид се опитваше да им втълпи здрав разум, докато те зяпаха сарпанча Мохамед Дин как вдига и спуска задните огледални стъкла, така че те последователно виждаха неговите черти и своите собствени. Присъствието на сарпанча в мерцедеса придаде нов авторитет към думите на Мирза Саид.
Айша не се опитваше да вика селяните обратно и засега нейната увереност беше оправдана; нямаше нови дезертьорства към лагера на безверните. Но Саид я виждаше да хвърля безброй погледи в негова посока и пророчица или не, Мирза Саид би заложил добри пари, че това бяха изразяващите лошо настроение погледи на младо момиче, което не беше вече сигурно, че ще стане неговата.
След това тя изчезна.
Отиде си един следобед по време на siesta и не се появи отново ден и половина, през което време между поклонниците настъпи безредие — тя винаги знаеше как да бичува чувствата на публиката, призна Саид; след това тя се върна обратно до тях напряко през покритата с прах местност и този път сребърната й коса беше нашарена със злато и веждите й също бяха златни. Айша събра селяните при себе си и им каза, че архангелът е недоволен от това, че хората от Титлипур са изпълнени със съмнения само заради възлизането на един мъченик в Рая. Тя предупреди, че сериозно обмислял оттеглянето на своето предложение да раздели водите, „така че всичко, което ще получите при Арабско море, ще бъде баня със солена вода и след това обратно при изоставените ви картофени ниви, върху които никога отново няма да падне дъжд.“ Селяните бяха ужасени.