Выбрать главу

Вътре в колата: тела бяха скупчени в сърдита бъркотия. Мишал Ахтар крещеше обиди на съпруга си от дъното на купчината:

— Саботьор! Предател! Измет отнякъде си! Муле! На което Саид саркастично отговори:

— Мъченичеството е твърде лесно, Мишал. Не искаш ли да видиш океана разтворен като цвете?

И мисис Курейши, промушвайки глава през обърнатите наопаки Османови крака, добави едно червенолико пъшкане:

— Хайде, стига, Мишу, спри. Имахме добри намерения.

* * *

Джебраил сънуваше едно наводнение:

Когато дойде дъждът, миньорите от Саранг чакаха поклонниците с кирки в ръце, но когато барикадата от велосипеди беше отнесена, не можеше да не им хрумне, че Бог е взел страната на Айша. Канализационната система на града се предаде безусловно пред смазващата атака на водата и скоро миньорите стояха в един кален потоп, стигащ високо до хълбоците им. Някои от тях се опитаха да се придвижат към поклонниците, които също продължаваха да полагат усилия да напредват. Но сега проливният дъжд се усили двойно и след това отново се удвои, падайки от небето на едри късове, през които стана трудно да се диша, сякаш: земята беше погълната и небесната твърд се съединяваше със земната.

Джебраил, сънувайки, откри видението си замъглено от вода.

* * *

Дъждът спря и воднисто слънце огря долу една сцена на опустошение с венециански декор. Пътищата към Саранг сега бяха канали, по които пътешестваха всякакви останки. Където доскоро вървяха моторни рикши, камилски талиги и поправени велосипеди, сега плуваха вестници, цветя, гривни, дини, чадъри, чапали, слънчеви очила, кошници, изпражнения, шишенца от лекарства, карти за игра, дупати, палачинки, лампи. Водата имаше странна червеникава окраска, която накара измокрените обитатели да си въобразят, че по улицата тече кръв. Нямаше следа от миньорите побойници или от поклонниците на Айша. Едно куче преплува напряко кръстовището край рухналата велосипедна барикада и навсякъде наоколо върху наводнението лежеше безмълвна тишина, чиито води плискаха изоставени автобуси, докато деца зяпаха от върховете на втечнени канавки, твърде шокирани, за да излязат да играят.

Тогава пеперудите се завърнаха.

Отникъде, сякаш са се крили зад слънцето; и за да отпразнуват края на дъжда те всичките бяха взели цвета на слънчевата светлина. Пристигането на този необхватен килим от светлина в небето дълбоко смути хората от Саранг, които вече бяха замаяни от последиците на бурята; страхувайки се от апокалипсиса, те се скриха вътре и затвориха капаците на прозорците си. Обаче на близък склон Мирза Саид Ахтар и неговата група наблюдаваха завръщането на чудото и всичките, дори заминдарът, бяха изпълнени с един вид страхопочитание.

Мирза Саид беше карал колкото държат ламарините, въпреки че беше полузаслепен от дъжда, който се изливаше през разбитото стъкло по един път, който водеше нагоре и около извивките на един хълм, докато не спря пред портите на въглищни залежи № 1 на Саранг. Кулите на шахтите слабо се виждаха през дъжда.

— Мозък — едва го ругаеше Мишал Ахтар. — Тези нехранимайковци ни чакат долу, а ти ни докарваш тук горе, за да се видим с приятелчетата им. Тип-топ идея, Саид. Страхотно.

Но те нямаха повече неприятности с миньорите. Това беше денят на катастрофата в мините, която остави петнадесет хиляди миньори погребани живи под хълма Саранг. Мишал, сарпанчът, Осман, мисис Курейши, Шринивас и Айша стояха изтощени и мокри до кости край пътя, когато линейки, пожарни, спасителни служби и шефове на мината пристигаха в големи количества и си тръгваха много по-късно, клатейки глави. Сарпанчът хвана мекото на ушите си между палците и показалците.

— Животът е болка — каза той. — Животът е болка и загуба; той е монета без стойност, струваща дори по-малко от куари314 или дам315.

вернуться

314

Вид раковина, употребявана вместо пари.

вернуться

315

Стойност, изпробвана в смисъл на парична и философска стойност.