— Ти си умен мъж — каза Айша. — Знаеш как да използваш възможностите си.
Това беше мигът, когато Мирза Саид направи предложението си за копромис.
— Жена ми умира — каза той. — И тя много иска да отиде в Мека Шариф. Така че ти и аз имаме обши интереси.
Айша слушаше. Саид продължи да притиска:
— Айша, не съм лош човек. Нека ти кажа, че бях дяволски впечатлен от много неща по време на този поход; дяволски впечатлен. Ти даде на тези хора дълбоко духовно преживяване, няма съмнение. Не си мисли, че на нас, модерните типове, ни липсва духовното измерение.
— Хората ме напуснаха — каза Айша.
— Хората са объркани — отговори Саид. — Въпросът е, че ако наистина ги заведеш при морето и нищо не се случи, Боже мой, те наистина могат да се обърнат срещу теб. Ето я сделката. Дръннах на таткото на Мишал и той се съгласи да поеме половината разходи. Ние предлагаме лично да транспортираме със самолет теб и Мишал и да кажем десет — дванадесет! — от селяните до Мека до двадесет и четири часа. Имаме на разположение резервации. Оставяме на теб теб да избереш най-подходящите за пътуването хора. Тогава наистина ще си сътворила едно чудо за някои, вместо за никого. А по мое мнение самото поклонение беше чудо в някои отношения. Така ще си направила много повече. Той затаи дъх.
— Трябва да помисля — каза Айша.
— Помисли, помисли — щастливо я окуражи Саид. — Попитай архангела си. Ако се съгласи, ще бъде справедливо.
Мирза Саид Ахтар знаеше, че когато Айша обяви, че архангел Джебраил е приел неговото предложение, силата й ще бъде разрушена завинаги, защото селяните щяха да усетят нейната измама и отчаянието й също. — Но как би могла да го отхвърли? — Какъв избор наистина имаше?
Отмъщението е сладко — каза си той. Щом веднъж жената бъде изложена, той със сигурност ще заведе Мишал в Мека, ако все още такова беше желанието й.
Пеперудите от Титлипур не бяха влезли в джамията. Те покриваха външните й стени и подобната на луковица кула, греещи зеленикаво в тъмнината.
Айша в нощта: крачейки из сенките, лягайки, ставайки отново да броди. У нея имаше несигурност; след това дойде бавнотата и тя сякаш се разтваряше в сенките на джамията. Върна се на зазоряване.
След сутрешната молитва тя попита поклонниците дали може да се обърне към тях; и те колебливо се съгласиха.
— Последната нощ ангелът не пя — каза тя. — Вместо това ми каза за съмнението и как дяволът се възползва от него. Аз казах: но те се съмняват в мен, какво мога да направя? Той отговори: само доказателството може да заглуши съмнението.
Тя имаше пълното им внимание. След това им каза какво предложи Мирза Саид през нощта.
— Той ми каза да отида и питам ангела си, но аз зная по-добре — извика тя. — Как мога да избера помежду ви? Или всички, или никой.
— Защо трябва да те следваме — попита сарпанчът — след всичкото умиране, бебето и всичко останало?
— Защото когато се разделят водите, ще бъдете спасени. Ще влезете в Славата на Най-върховното.
— Какви води? — изкрещя Мирза Саид. — Как ще се разделят?
— Последвайте ме — завърши Айша — и ме съдете по тяхното разделяне.
Неговото предложение съдържаше един стар въпрос: Каква идея си ти? И тя на своя ред му беше дала един стар отговор. Аз бях изкушен, но съм обновен; безкомпромисен; абсолютен; чист.
Приливът беше настъпил, когато поклонението на Айша се спусна пешком по уличката покрай Холидей Ин, чиито прозорци бяха изпълнени с любовниците на филмови звезди, използващи „Полароид“-ите си — когато поклонниците почувстваха градския асфалт да става грапав и омеква в пясък — и щом усетиха, че вървят през дебел слой гниещи кокосови орехи захвърлени цигарени опаковки лайна от понита неразрушими бутилки обелки от плодове медузи и хартия — към среднокафявия пясък с надвиснали високи наклонени кокосови палми и балконите на луксозни блокчета от апартаменти с морски изглед, — покрай отбори от млади мъже с толкова добре развити мускули, че изглеждаха като деформации, и които правеха едновременно гимнастически изкривявания от всякакъв вид, подобно на смъртоносна армия от балетисти — и между лентяите, членове на клубове и семейства, които бяха дошли да вземат въздух или да осъществят делови контакти, или да извлекат прехраната си от пясъка, — и за пръв път в живота си се втренчиха в Арабско море.
Мирза Саид видя Мишал, която беше подкрепяна от двама мъже от селото, защото вече не беше достатъчно силна да стои сама. Айша беше до нея и на Саид му се стори, че пророчицата някак си е излязла от умиращата жена и че цялата сияйност на Мишал е изскочила от тялото й и е взела тази митологична форма, оставяйки след себе си една обвивка да умре. След това се ядоса на себе си, че позволява свръхестествеността на Айша да зарази и него.