Той се беше трудил толкова усилно и се беше доближил толкова близо до вярата в действителността на тези частични измислици, че когато легна със Зейнат Вакил четиридесет и осем часа след пристигането си в Бомбай, първото нещо, което направи, дори преди да правят любов, беше да изгуби съзнание, да припадне лед-студен, защото съобщенията, достигащи до мозъка му, бяха в толкова сериозно противоречие едно с друго, сякаш дясното му око виждаше света да се движи наляво, докато лявото го съзираше да се плъзга надясно.
Зини беше първата индийска жена, с която изобщо беше правил любов. Тя влетя в съблекалнята му след първата вечер на „Милионершата“, със своите оперени ръце и смущаващ глас, сякаш не бяха минали години. Години.
— Приятелю, какво разочарование, кълна се, останах през цялото това нещо само да те чуя да пееш „Боже, милостиви“ като Питър Селърз или нещо подобно, помислих си, нека да видим дали момчето е научило да улучва нотата, спомняш ли си, като се превъплъщаваше в Елвис с ракетата си за скуош, скъпи, толкова весел, напълно щур. Но какво е това? Няма песен в драмата. Ад. Слушай, можеш ли да избягаш от всичките тези бледолики и да излезеш с нас, цветнокожите? Може би си забравил какво е това.
Той си я спомняше като клечкоподобна фигура на тийнеиджърка с разкривена прическа в стил Куонт52 и подобна, но изкривена на другата страна усмивка. Едно невнимателно грубо момиче. Веднъж само за тръпката влезе в един прословут адда, един вертеп на Фолкленд Роуд, и седна там, пушейки цигара и пиейки кола, докато сутеньорите, държащи заведението, я заплашиха, че ще й нарежат лицето, свободната практика била забранена. Тя ги накара да сведат очи, изпуши цигарата си, излезе. Безстрашна. Може би луда. Сега, в средата на тридесетте, тя беше квалифицирана лекарка с приемна в болницата Брийч Кенди, която работеше с градските бездомници, и отиде в Бопал веднага щом избухна новината за невидимия американски облак, изял очите и дробовете на хората. Тя беше един вид критик, чиято книга за ограничаващия мит за автентичността — тази фолклорна усмирителна риза, която тя се опитваше да замени с една етика на исторически утвърден еклектизъм, защото не беше ли цялата национална култура основана на принципа на заемането на каквито дрехи можеха да станат, арийски, моголски, британски, вземи-най-доброто-и-ос-тави останалото? — беше предизвикала предсказуеми неприятности, особено заради заглавието й. Беше я нарекла „Единственият добър индиец“.
— Значи, че това е мъртвият — каза на Чамча, когато му даде екземпляр. — Защо трябва да има добър и правилен път да си цветнокож? Това е индуистки фундаментализъм. Всъщност ние всички сме лоши индийци. Някои по-лоши от другите.
Беше достигнала разцвета на красотата си, дългата й коса падаше свободна и тялото й вече не беше клечковидно. Пет часа след като влезе в гримьорната му, бяха в леглото й и той припадна. Когато се събуди, тя обясни:
— Пробутах ти мики фин53.
Той никога не можа да разбере дали казва истината, или не.
Зейнат Вакил направи от Саладин свой проект.
— Изисквам те обратно — обясни тя. — Мистър, ще ви върнем обратно.
От време на време той си мислеше, че има намерение да постигне това, изяждайки го жив. Тя правеше любов като канибал и той беше нейното „дълго свинско“54.
— Чувала ли си — попита я той — за добре известната връзка между вегетерианството и човекоядния импулс? — Зини, хранейки се на неговото голо бедро, поклати глава. — В някои крайни случаи — продължи той — консумацията на твърде много зеленчуци може да пусне в системата биохимикали, които предизвикват канибалски фантазии.
Тя вдигна очи и се усмихна с косата си усмивка. Зини, красивият вампир.
— Остави това — каза тя. — Ние сме нация от вегетарианци и нашата култура е мирна и мистична, всеки го знае.
От негова страна се изискваше да пипа внимателно. Първия път, когато докосна гърдите й, тя изригна горещи поразителни сълзи с цвета и консистенцията на биволско мляко. Беше наблюдавала майка си да умира като разрязвана за вечеря патица, първо лявата гърда, после дясната, и ракът все още продължавал да се разпространява. Нейният страх, че ще повтори смъртта на майка си, превръщаше гръдния й кош във „вход забранен“. Тайният ужас на безстрашната Зейни. Тя никога не беше имала дете, но очите й плачеха мляко.
52
Мери Куонт е водеща модистка през 60-те в Лондон и създава прическа, подобна на шапка. (Бел.прев.)