След първото им любене, все още отгоре и с него в себе си, тя започна веднага след като сълзите вече бяха забравени.
— Ще ти кажа аз, знаеш добре какъв си. Какъв е дезертьорът, повече англичанин, твоят ангрези55 акцент, обвит около теб като знаме, и не си мисли, че е толкова съвършен, отлепва се, баба, като фалшив мустак.
— Става нещо странно — искаше да каже той, — гласът ми… — но не знаеше как да го изрази и си замълча.
— Хора като теб — изпуфтя тя, целувайки рамото му. — Връщаш се след толкова дълго и си мислиш бог знае какво за себе си. Е, бейби, ние имаме по-ниско мнение за теб.
Нейната усмивка беше по-лъчезарна от тази на Памела.
— Зини — каза й той, — виждам, че не си изгубила своята усмивка „Бинака“.
Бинака. Откъде беше дошло това, забравена преди много време реклама за паста за зъби? И гласните звуци, определено ненадеждни. Внимавай, Чамча, оглеждай се за сянката си. Този черен тип, пълзящ зад теб.
На втората нощ тя дойде в театъра с двама приятели зад нея, един млад марксистки режисьор на име Джордж Миранда, тромав като кит мъж с курта56, с навити ръкави, с вееща се жилетка, покрита с древни петна, и изненадващ военен мустак с навосъчени заострени краища; и Булен Ганди, поет и журналист, който беше побелял твърде рано, но лицето му беше по бебешки невинно, докато не избухна в своя лукав кикот.
— Хайде, Салад баба — обяви Зини. — Идвай да ти покажем града. — Тя се обърна към своите придружители: — Тези азиатци от чужбина нямат срам — обяви тя. — Саладин, моля ти се като на някаква тъпа крава.
— Преди няколко дни тук беше една телевизионна репортерка — каза Джордж Миранда. — Розова коса. Каза, че се казва Керлейда. Не можах да го разбера.
— Слушай, Джордж е твърде отвеян — прекъсна го Зини. — Той не знае в какви чудаци се превръщате вие, момчетата. Тази мис Сингх, възмутително. Казах й, че името е Халида, миличка, римува се с далда57, това е средство за готвене. Но не можа да го произнесе. Собственото си име. Я ми кажи твоето. Вие, копелета, нямате никаква култура. Сега сте просто цветнокожи. Тва не е ли истината? — добави тя, внезапно развеселена с кръгли очи, уплашена, че е отишла твърде далече.
— Престани да го тормозиш, Зейнат — каза с тихия си глас Бупен Ганди. И Джордж промърмори стеснително:
— Не се обиждай, човече. Смешка-грешка.
Чамча реши да се ухили и след това да отвърне на удара.
— Зини — каза той, — земята е пълна с индийци, знаеш това, ние сме навсякъде, грижим се за изхвърляне на гърнетата в Австралия и нашите глави свършват в хладилника на Иди Амин. Колумб може би беше прав: светът се състои от Индии: Източна, Западна, Северна. По дяволите, би трябвало да се гордееш с нас, с нашата предприемчивост, с начина, по който прескачаме границите. Единственото е, че не сме индийци като теб. По-добре е да свикнеш с нас. Как беше името на книгата, която си написала?
— Чуйте — Зини го хвана под ръка. — Чуйте го моя Салад. Внезапно иска да бъде индиец, след като е прекарал живота си в опити да стане бял. Виждате, че не всичко е загубено. Все още там вътре има нещо живо. — Чамча почувства, че се изчервява, почувства как нараства объркването. Индия; тя разбърква нещата.
— За Бога — добави тя, пронизвайки го с целувка. — Чамча. Исках да кажа, майната му. Ти сам се наричаш мистър Блюдолизеца и очакваш от нас да не се смеем.
В очукания „Индустан“ на Зини, кола, направена за една слугинска култура, със задна седалка, по-добре тапицирана от предната, той почувства нощта да се спуска около него като тълпа. Индия, премервайки го със забравената й необятност, с абсолютното си присъствие, със стария презрян безпорядък. Една подобна на амазонка хижра58, изправена като индийска Супержена59, в комплект със сребърен тризъбец, спираше движението с повелителна ръка, разтакавайки се пред тях. Чамча се втренчи в нейнонеговите блеснали очи. Джебраил Фаришта, филмовата звезда, който необяснимо беше изчезнал от погледите, изгниваше по рекламните табла. Купчини отломки, мръсотия, шум. Реклами за цигари, пушещи миналото: НОЖИЦИ — УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ЗА МЪЖА НА ДЕЙСТВИЕТО. И още по-невероятна: ПАНАМА — ЧАСТ ОТ ВЕЛИКАТА ИНДИЙСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
— Къде отиваме?
Нощта беше придобила качеството на зелена неонова светлина. Зини паркира колата.
— Ти си се изгубил — обвини го тя. — Какво знаеш за Бомбай? Твоят собствен град, само че никога не е бил такъв. За теб това е сън от детството. Да израснеш на Скендъл Пойнт е като да живееш на луната. Там нямаше бустии60, сърчо, само слугински квартири. Идваха ли там типове от Шив Сена61 да предизвикват безредици? Съседите ти умираха ли от глад по време на текстилната стачка? Датта Самант62 провеждал ли е събрание пред вашите вили? На колко години беше, когато за пръв път срещна профсъюзен активист? На колко, когато за пръв път се качи на местен влак, вместо на кола с шофьор? Извини ме, скъпи, но това не е бил Бомбай. Това е била Страната на чудесата, Перистан, Никога-Никога, Оз.
58
Хижра технически са транссексуални, чрез грубо оперативно преобразуване на мъжки гениталии в женски.